Есента, когато работата на полето подвиеше опашка и вятърът подгонеше трънаци и сухи листа по калните улички, силната половина на селцето видимо живваше и ставаше по-разговорлива и весела.
Обикновено седмица след Димитровден идваше ред на мъжкия празник - дегустиране на виното от новата реколта. Празникът отдавна зрееше в очите и сърцата на мъжете, още като се почнеше от порязването на лозите по Зарезан, та чак до гроздобер.
Всеки си знаеше колко усилия, време и труд му е коствало да достигне до шушукащата музика в мазето си и до вълшебния аромат на младото вино... Мислите сами лека-полека се понасяха към бъдещия празник - състезание, където щеше да стане ясно кой се е справил най-добре.
По традиция се събираха в кръчмата на Панчо, наречена "Панчо Виля" по прякора на собственика. Като ученик Панчо избягал от къщи и цял ден и цяла нощ се крил в лозята, да не го набият, заради счупения прозорец на класната стая. Когато на другия ден баща му го довел за ухото в училище, учителят Георгиев ...