Дежа вю
Случвало ли ви се е нещо да се повтори в живота ви и да навести объркано съзнанието ви като завръщаща се сянка на безметежен, обвит в синкава мъгла сън от миналото? Е на мен ми се случи нещо подобно.
Същия телефонен разговор с бившия ми съученик Георги. Същата покана за лов на диви прасета. Същите два дни отпуска и същия ловен трепет в сърцето, който така и не ме остави, откакто се “разболях” от него като единадесет годишно хлапе. Въпреки, че бе изминала година от последната ми визита имах чувството, че всичко се повтаря.
Вечерта преди пътуването извадих пушката от касата и се заех с почистването на дебелата смазка по цевите и цевната кутия с памучно парцалче. Откакто ми се наложи да ходя на лов по – рядко изпитвах още по-голяма сантименталност към моята ИЖ – 27. Мушнах я разглобена в калъфа и я положих на дъното на сака. Сложих няколко бренекета “Селиер и Белот” и “Нобел” в гнездата им в кожения патрондаш и заедно с ловното яке, панталоните и ножа в канията събрах багажа си и ...