Делба
В градината, отдясно на Дядойордановото каменно стълбище, под витото старо крушово дърво лежеше старият. Спусналите се жълти плодове го целуваха по умореното чело. Отмерваше се изплъзващото се време. Бе си поживял, улавяйки в шепи вътрешния ритъм на живота.
Старецът побутваше с пръст тъничкото, полупрокъсано паяжинено въже, спуснато сякаш от Бог, за да улови душата му. Откъм лявото му рамо коленичеха Бойко, Павел и Петрана - двамата му сина и снахата, Бойковата жена. С пламнали зеници, чакаха да разкъсат имота му на парчета.
С крина в ръка, Бойко се наведе към баща си, за да прихлупи очите му. Тиктакането на часовника в гърдите на стария не бе замряло, когато Павел пъхна ръка в пазвата на стареца. Без жал към умиращия затърси червената кесия, в която години наред се пазеха жълтиците, радостите и скърбите.
- Не съм подирил пътя към горната земя, а в крина ми събират времето. - каза старецът и заклати тъжно глава, взирайки се огорчено в отровно-зеления свод над главата си.
Отиде си, необичан. Още пареше пръстта под краката, когато синовете насипаха жълтиците в крината да ги делят. Измериха нивята, лозята, ливадите, стадата с овцете и козите. Като с лозарска ножица на две ги срязаха. Конете – белият Сварог и черният Морос, братя бяха родени, не можаха да разделят. Бойко и Петрана, с преструвка и фалшива усмивка на уста, дадоха кончетата на по-малкия, утеха да са му, тъй като нямаше семейство.
Бойко бе нещастен духом човек, разяждаше го болнава мисъл за кончетата, сън не прииждаше на клепките му и на жена си шушнеше:
- Петро, на брат ми, от богатството Йорданово, се падна по-сладкото. Да си вземем кончетата, синчето да водим в града с тях! Замеси утре от бяло брашно пита, ама посипи в него от отровните семена, дето бялото цвете ражда. По обед покани да хапне брат ми, па после само нашия Ваньо ще тича след Сварог и Морос.
Петрана слушаше мъжа си, но девера си не можеше да отрови. С хитрост искаше да смири алчността на мъжа си. Замеси пита и надума Павел на умрял да се престори, покри го с бял саван и зачака Бойко, плувнала в крокодилски сълзи.
От прага Бойко съгледал братовия си труп и с разкаяние проплака.
- Петро, един брат имах, а той е мъртъв. Нито лозята, нито овцете, нито Сварог и Морос ще ми подадат рамо, ако падна. Без брат се не живее. - каза с отчаяние и се отправи към крушата да увие въже и за себе си.
Павел надигна савана и с усмивка прегърна брат си.
- Колкото и да делим, братя си оставаме. - си прошепнаха, отправили поглед към горната земя, откъдето им прости и старецът.
Сварог и Морос хрупаха тревица близо до витата круша...
© Петя Стефанова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Enigmatic_Soul, за себе си търся причините за нещата, опитвам се още по детски да си обясня явленията, които ни въздигат и подлагат на падение...
-
Хей. ^^ Моята проза бледнее пред твоите мъдри приказки. Увлекателно разказваш - уж за познати неща, а откриваш нови истини.
-
В разказите ми почти никога няма пълна портретна характеристика. Опитвам да вложа цялата същност на героите в символ или име.
За конете избрах славянски имена, като Сварог е бил смятан за върховен бог, за преносител на огъня, на светлината, живота.Докато Морос идва от думата за смърт "mar", "mor".Може би на двамата не им е останало нищо за делене, само животът и смъртта...А те не се делят!Тънка е границата между тях... -
Габриела и Неделина,слънчев ноемврийски ден!
<a href="http://smiles.33b.ru/smile.130320.html" target="_blank"><img src="http://s16.rimg.info/2f06ca703bbe5ef71f9bffb9017d2239.gif" border="0" /></a> -
Прочетох. И много ми хареса ! И ми се щеше да има още
-
Братята са си братя.
-
Идвай,ако ти допадат нещата,които пиша! Обичам в мислите си да пътешествам,да търся пътища към човешката душа...
-
Разбира се, че не си дете Петя - ти наистина много зряло виждаш нещата. Просто исках да кажа, че някои сме по-големи(на годинки). Харесва ми твоя стил и пак ще идвам!
А приказките - трябва по-често да се връщаме при тях... може би само така ще оцелеем!
Поздравления отново!!! -
ivanleko91, и дете да съм,и да не съм израсла интелектуално още, като живея в приказки,ми е по-леко...
-
Колко лоши ставаме в такива моменти...и алчни сигурно.
А после дори не съжаляваме.
А това ли е най-ценното - имоти, пари!
Дано не ми се случва - дано!
А Петя - тя ги разбира нещата... и така красиво ни ги разказва!
И слушаме - като деца приказки!
А уж тя е детето...
Привет!!! -
Винаги залагаш душата си,когато пишеш...Аз само следвам народната песен, но и днес има много семейства като това, завладяни от жълтия метал, много посягат на връвта,която ги привързва с рода....
-
Мила Петя, дълго мислих преди да пусна коментара си, може би, защото не исках да заложа само няколко приказки, а исках да заложа душата си, с която прочетох твоето мъдро послание. Истина е, че имам двама братя, но никога не се е налагало да делим имущество (без да имам предвид - мамината обич - като медена пита), но това не ми попречи да оценя високо майсторството на изказа ти, да усетя дъха на отминалото време...и да се разкая, ако някъде съм прегрешил неволно дори...В такава утрин, в утрин за размисъл, ме потапяш,че удоволствието от прочита ще ме държи трескав през цялата седмица. Поздравление, дъще на Слънцето!
-
Ненаситността за пари,имот, е като да служиш на идол...Все едно се покланяш на "златния телец"
-
Алчността е майка на почти всички човешки пороци. При животните хищниците никога не убивали повече плячка, отколкото им трябва, за да се нахранят - поне така се говори. При хората ... много ми е късо многоточието, за да се доизкажа напълно. Петя, като много добър психолог влизаш в разработката на образите, а краят, както и да го направиш, на мен ми звучи естествено. Много ми харесва и това, че не товариш разказите си с нищо излишно. Думите ти са подчинени на един добре осъзнат стремеж към краткост, затова звучат силно. Благодаря ти за поредния хубав разказ, който ме кара да се усещам българче!
-
Зори,радвам се,че си тук
-
Тръпки ме побиха... Браво!!!
-
<a href="http://smiles.33b.ru/smile.52881.html" target="_blank"><img src="http://s4.rimg.info/fe6549cfd222ae51e7cd16a7e3c8ff86.gif" border="0" /></a>
-
Поздрав!
-
Доче,Васил,Силвия, благодаря ви за коментарите!
Ако не бъдем малко по-добри към братята и сестрите си,към кого другиго...? -
Браво за актуалната и днес тема за човещината и за края...До последно очаквах нещо жестоко и необратимо!Отдъхнах си.
-
Браво!!!
-
Чудесен разказ за истинските стойности в живота, които нямат материално изражение! Много ми хареса този оптимистичен финал!
Поздрави, Петя! -
Юли и Марти, благодаря за думите ви!
-
Удоволствие е, тук при теб, Петинка! Голямо!
-
Петя! Не мога да кажа повече!
Удоволствие е да те чета! -
Спокойният хармоничен свят ,който моя Йордан е съградил също рухва пред очите му.Човекът вече не е цялостен, разяждан е от пороци, рухнали са нравствените норми.Отцеубийството или братоубийството вече се смятат за естествени.Човешката душевност е на другата крайност, а хората вече са други...
-
Именно за "Гераците" се сетих и аз, прочитайки твоята "Делба"!
-
Думите на Квинтилиан са подходящи: "Алчността е майка на жестокостта."
Да се разделиш от кръвта си,от корените си ,е най-страшно... -
Да,колко ли животи са зачернили тези делби... Харесва ми,още веднъж,хубав разказ за разпадането на ценностите.
-
lubitel,благодаря ти!
-
Допада ми този по каралийчевски сладкодумен стил - допринася за по-образното пресъздаване на атмосферата на тези минали времена
-
Петя,много пъти съм споделяла,че съм съвсем друг човек ,когато пиша и когато разговарям...Някак си повече вярвам в себе си,пишейки...в мълчание и спокойдствие, търся думите,които в действителност от притеснение не изричам на хората...Със себе си разгоарям понякога...
-
Просто нямам думи...
Ти си казала всичко!!! -
В една от народните песни, единия брат наистина умира...Казват ми ме,че все завършвам с тъжен край разказите си,със смърт...Предпочетох тази версия,където човешкото все пак надделява,колкото и малко да е понякога...
И Елин Пелин черпи от народното творчество,за да напише нещо...Може би добре е познавал баладите за делба,за да ги втъче в "Гераците"... -
Хубаво е, когато всичко завърши добре, но колко животи са зачернили тези делби... Поздрав и продължавай в същия дух!
-
Мисля, че съвсем правилно и точно спомена Елин Пелин в коментара си.
-
TeMiDa, esther,Веси радвам се,че отново прочетохте.
Може би в героите ми има по нещичко от хищната човешка природа,които Елин Пелин е описал...Алчността руши братството,семейните устои...
Дори незнам дали привидното сдобряваме между Павел и Бойко,няма отново да се разгори задушаващ човешкото пожар... -
И пак добра
-
Браво,много ми хареса.Напомни ми за Гераците и Земя,но тук краят е по различен,по - щастлив
-
Много добре пресъздадена легенда. Текстът е сравнително кратък, но всяка дума има своето послание. Колкото до пристрастията ми към легендите - ти си запозната. Затова и чета твоите с удоволствие.
-
Ирена,Веселка,Вилдан,напоследък като разглеждам песни или легенди, наблюдавам някои първоосновни митове,заложени примерно в християнската религия... В народната памет и в устното народно творчество спят дълбоко закодирани представите за живеене...
-
Пишеш много силно!!!
Много ми хареса!!!
Поздрави!!! -
Наистина е като народна песен. И с вяра в Доброто...
-
Разказът е по-същата народна песен...В различните краища на България,баладните мотиви за делба имат различна проекция...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
