ДЕНЯТ НА ЕДИН СЪВЪРШЕН ЕГОИСТ
(И НЕГОВИЯ ШуТ)
Чувстваш ли се понякога самотен в този огромен апартамент? Липсват ли ти... мирисът на непознат аромат, който изпълва спалнята, кучешки лай и детски плач, нечий телефон звъни, грешките ти излизат като стъклен звън от нечия уста? Пиеш уиски, само камината ти липсва, или не искаш да носиш сам тежките дърва на гръб? Като разтопено злато, само най-доброто за Ваша милост. Колко е студено тук, не усещаш ли? О, как би могъл, теб денем и нощем те топли онова, за което сме се събрали ние двамата тук, затова не усещаш непознатия аромат, затова не чуваш детски плач и кучешки лай, затова и камината е покрита със студена пепел...
Щом прекрачи прага на апартамента, Стефан разбра, че гласът не беше илюзорен. Тук, в жилището му, тишината беше абсолютна, отдавна се беше погрижил за това. Но той продължаваше да чува как някой шепнешком нарежда странната си реч зад гърба му. Гласът се носеше из помещенията като северен вятър, изпълващ въздуха със студ и тъга. ...