Мина една година от както не се бяха засичали. Той почти беше изчезнал. Сякаш живееше някакъв роботизиран живот - живот на холограма.

И така му беше добре. Роналд не осъзнаваше, че като се затвори в дома си няма да се отърве от травмите и депресиите, които не му даваха мира и денем и нощем.

Обвиняваше Карина - неговата най-голяма любов, че го е превърнала в "просяк " в любовта. Той вярваше в това сякаш беше нещо божествено.

Един ден, той я извика в своя квартал за да се видят отново. Звънна ѝ по телефона, а тя не вдигна. Той се ядоса. 

След няма и минута, тя му звънна, за да се извини, че не е вдигнала по рано, а той просто държеше слушалката и мълчеше, а до него се чуваше запис на някаква душевна меланхолична песен. После глухо каза:

- Ела, имам нужда от прегръдка...

Тогава тя се зарадва, че именно нейното присъствие иска, когато е най-тъжен и с усмивка каза:

- Добре любими! Идвам...

И затвори телефона.

Тогава Роналд реши да я изненада и направи романтична вечер само за тях двамата. Сложи свещи, разпръсна листенца рози по покривката на леглото, искаше всичко да е перфектно за тях. Тяхната нощ в която щяха да  бъдат щастливи .

През тази нощ щяха да забравят цялата тъга, сливайки телата си в едно...

Слушайки Quando L"amore diventa poesia на Масимо Раниери, тя и беше любима, Карина си падаше по сълзливи италиански песни, а не по чалгата.

Само с нея той се чувстваше цял, сякаш имаше крила на ангел - политаше щом чуеше нейното име. Тя също.

Тогава се появи Присила - най-добрата му приятелка, на тридесет години. Постоянно настройваше Роналд да зареже Карина, за да е тя  на нейното място. Когато не успяваше тя се опитваше да я очерни пред него, присъщо за жените.

Така и не се срещнаха през тази нощ. Карина пострада. Стана пътно-транспортно проишествие, таксито с което пътуваше се блъсна в тир, а тя изхвърча от колата. След няколко дни намериха тялото, безжизнено на няколко преки от мястото на катастрофата.

След няколко дни на полицейски разследвания се разбра, че шофьора е бил приятел на Присила с който са се опитвали да разкарат Карина от живота на Роналд за да се добере тя до него.

При аутопсията се разбра, че Карина е била бременна в трети месец. Когато чу това Роналд изпадна в по-дълбока депресия и психоложката не беше виждала такава досега. Беше като от камък. Съсредоточен отново в своите неща - правенето на уеб сайтове. Пропуснах да спомена Роналд беше програмист, влечеше го всичко що е технология, а тя учеше медицина вече беше в трети курс.

След два месеца Рон си купи билет и замина за родния си град - Милано. Тогава Румина - майка му, се по интересува, защо сина и е толкова депресиран, досущ приличаше на аутист. Те му бяха любими.

Той беше странен. Интроверт. Наумеше ли си нещо го постигаше. И така изтри Присила и всички останали , които бяха замесени в смъртта на Карина.

Остана сам. Насаме с компютъра си. И никога не се завърна в този безмилостен град.

Който му отне щастието и любовта.