Депресия за лека нощ
(След един разговор със Смешко)
Депресирай ме. За лека нощ.
Нямам проблеми с безсънието. Обожавам да забиваш поглед в гърдите ми.
Депресирай ме. Напук на фанатичния ми смях. Депресирай ме. Гласните ми стурни ще се скъсат от крещене.
И няма да спра. Въртя се в обсебващи концентрични кръгове. Парирам мозъчните ти импулси.
Хайде де!
Депресирай ме.
Плаче ти се. Без повод. И така си е най-сладко. Представи си само какво би усетила, ако крясъкът ми беше свистене на гуми по пясъчен завой, изтръгнати с бясна скорост от джантите. Катастрофален безспирен полет. Кикотя се шеметно. Майчице, колко е хубаво. Ще ти изтръгна сърчицето, миличка. За какво ти е? Шибана кучка.
Тия тръпки по тялото... Как красиво се гърчиш...
Хайде де!
Депресирай ме.
Вдъхновяваш ме.
Извисяваш ме.
Май не ти се получава тая глупава игра. Побесняла съм. Откакто те слушам какви ми ги плещиш - за някакви си мечти, за някакви си болни пеперуди.
Кучка!
Няма да спра да ти го натяквам и натиквам в гърлото. После се възмущавай колко съм била (прощавай) невъзпитана и проста.
Какво ми е на речника?!
Не ми пука.
Така ни учат тук. На улицата. (В тоя хилав живот трябва да видиш от всичко, миличка. На тебе само златни лъжички ти в устата.)
Какво ти говоря, кога си излизала сред ония... животноподобни човеци. Не си, и няма да излезеш. Да видиш как си бият иглите там, дето е най-сладко... Да знаеш, миличка, тия са Безсмъртните. Тях болест не ги лови. Те живеят. Живеят...
Страшно е.
Думи като благодарност, благородност и добродетелност не се учат сред зловонията на оная долна Анархия.
И аз мразя правила. Ама думичките си ги знам. Само дето... Някак ми е чуждо да ги прилагам.
Ти сигурно си извънземна.
...
Настръхна. Брей. Много си емоционална. На пеперудите си се метнала, казваш.
Пък аз съм една, от ония, дето не трябва да си показват крилата (защото са грозно прекършени от хиляди опити за бягство от всичко... ). Не трябва да се показвам... На хората.
Истеричка.
Май на тебе ти е по-тъжно. Хах, не съм се смяла така от доста време!
Аз, миличка, нямам рефлекси. Нямам инстинкти. Неадекватна съм.
(Надрусах два облака с хелии. Хихихи... Мога да пипна вселената. Мога!)
Пък и е трудно. Да депресираш изрод.
Не малко, миличка.
Не малко.
...
Мръсна съм. От тая мръсна уста... колко кал се изсипа върху мене, тебе и всички. Обаче съм си аз. Аз съм! Такава искам да бъда, миличка.
Мръсна. И истинска.
А ти си цялата в слуз.
Много те хвалеха, скъпа. Много те галиха, глезеха.
И си една такава... мазна. И невинна.
Все си си същата.
...
Ама...
Да не ти пука. Миличка.
Накрая всички ще свършим.
С една депресия. За лека нощ.
Но дотогава има още цяла вечност.
Твоя съм.
Хайде де!
Депресирай ме.
© Йоанна Маринова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
На мен всичко, което пишеш ми харесва! Дори тази лека лирическа депресия...разбирам...дори мъничко ми напомняш на някого, който като малък пишеше неща, които сам не разбираше и не очакваше да бъдат разбрани от другите...Прегръщам те! Ти си ми слабост!
-
Иванова ей-така, за разнообразие би могла да пожали поне едно красиво нещо което не разбира, но не е моя работа. Аз мога да кажа само едно БРАВО и да настръхна пак. И да, миличка, ти си ИЗВЪНЗЕМНА. Смешко също а и аз май... Хей, аз разбирам от депресий
-
Е най-после да се докопам до тука!
Не, не се сърдя, то това няма идея и наистина е несвързано. Просто е едно от нещата, които пиша и после няма начин да редактирам, защото те идват само веднъж.
Липсвате ми.. -
за 1те да се съглася с Иванова ;>
-
Харесва ми много!!! Поздрави
-
,,Ти сигурно си извънземна.''
Ами ДА!
И не се депресирай много, че не се заспива лесно с депресия! -
http://www.youtube.com/watch?v=psJCdO9TWuU&feature=related
Това ми зазвуча.
Много, малката!
Я да се усмихнеш! -
Уауууу, жестоко!!!
Прочетох с голям кеф!
Браво, Йоанна, ама съвсем истинско, лелеее... абе, можеш го!!!
Прегръдка!!!
ПП Смеш, ама и ти ги предизвикваш едни... Сладурко, такъв!!! -
!!!
Ей,момиче,страшно интересно ми беше да го прочета!
А депресията...стига до всички...но за сега...усмивки!
Прегръщам те!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
