Приказваме си с младеж от 66 набор. Весели истории. За децата той, за внуците аз.
Има племенница. Нахакана млада дама, в момента работеща по чужбинско, истинска бизнес уомън с високи доходи…
А като малка – торнадото на семейството. Когато я пращали при другата баба, първата празнувала…
Та веднъж се прибира тя и зяпва. Излизайки за училище, искала да си измие ръцете. Обаче – водата синала така.
А междувременно водата тръгнала. И наливала, наливала апартамента като басейн.
Момичето се върнало, нагазило в езерцето… Ами сега?
Взела канче, напълнила го и – по тавана. Двайсетина канчета изстреляла…
Връща се майка й, нагазва до глезените…
„Малей, какво е това?“…
Момичето сочи тавана – ми, ония сигурно са ги залели…
Тича майката горе, а там – сух под, сухи килими и пътеки…
Сеща се, връща се…
Натам добрата педагогика премълчава…
хххх
В началото на новата ера. Таткото е бизнесмен. И получава едни 3 000 марки за една поръчка. Обаче ги забравя в сакото.
И са изненадани, когато една вечер идва майката на съученик на дъщерята. Подава им банкнота от 100 марки. Нямали нужда от тях…
Хората са шашардисани. Бащата се сеща за пачката, която е оставил в джоба на едно сако. Само че там са около 2 000 марки.
Дъщерята обяснява – криза, народът закъсал и тя решила да помага. Намерила /случайно?/ пачка в джоба, решила да подкрепи някои съученици. По 100 марки на човек.
И, понеже е икономическо дете, помага, но и отчита. Отделен списък направила…
Връщат марките. Но – 2 900… Сто няма!
А тя чистосърдечно обяснява – ами като вадела банкноти от пачката, една се закачила на ластика и се скъсала. Та, понеже е дефектна, хвърлила я в кошчето…
хххх
Наши дни. Внуците – на детска градина. Не им се спи и заедно с други момче и момиче започват метеж.
Първо вдигат всички заспали. Народът на бунт!
Внучката заявява, че няма да спят и дори си позволява да дърпа госпожата за блузата. Насилие! Болшевичка…
Внукът обявява кратко и ясно: „ Няма да ви спазвам правилата!“. Анархист! Махновец…
Пристига да ги вземе баща им – в едни служби е. И –метежът е пометен. Властта е възстановена…
хххх
Е, на кого да приличат? На дядо си, на кого…
Петгодишен, в детската градина. Другарката-лелка се скарва на брат ми. Аз се разсърдвам и емигрирам.
Търсят ме – никакъв ме няма…
Чак майка ми – извикана по тревога, се сеща. Отива в къщи и разкрива тайното скривалище,за което никой не би с сетил…
Седя си на кревата в кухнята и разгръщам „Славейче“…
Та – гените…Колелото на историята се върти…
© Георги Коновски Todos los derechos reservados