(монолог на Канцлера на Небесната Ескадра)
Ако никога не сте видели нашите бури, вие никога няма да ни разберете!
Не ще разберете способностите на нашите безумни души
към падане на самото дъно на бездната,
където всичките закони на Вселената губят своя първоначален смисъл,
и после – извисяване в стремителен полет нагоре в задпределни висоти,
където от рубинените опашки на изгарящи комети някой,
недостижимо велик, изтъкава платното на реалността!
Първоначално слънцето припича ласкаво – като целувка на младенèц.
От време на време слънечевата светлина започва да прикрива рехавите бели облаци.
После те стават повече, скупчват се в компаня, докато следващия порив на вятъра
окончателно не ги оформи в огромни петнисти масиви. ...