(1)
- Хей, хей! Какво правиш бе, да го еба? Какво… кажи де? Времето ни изтече, сеансът ни свърши! Другият ми клиент ме чака отвън… вече десет минути. Много се радвам, че си отвори проклетите цепки… Другата седмица от 15 часа, окей?
- Оу’кей, да… да. – изпъшках като стара току-що потегляща гемия. И си тръгнах. Разбира се, не знам какво се беше случило с мен.
Когато излязох на улицата, се огледах да видя някъде часовник по сградите. Нямаше. Нямам от известно време часовник, телефон и прочее джаджи, които да ме направляват. Не искам да ми влияе нищо освен собственото ми мислене. А слънцето клонеше към залез, залезът в зимно време, знаете, се случва към 17. Значи беше някъде там. Нямаше значение.
Прибрах се в квартирата си, бях гладен, но ме мързеше да си направя нещо за ядене
Така че запалих цигара и си погледнах терлиците. Запалих втора и продължавах да си гледам терлиците. Толкова безсмислено ми се струваше всичко…
„Това, впрочем, се случва на всеки в определен момент от живота. Да бъде ...