Бяха минали няколко месеца от онова злополучно посещение в дома на Писателката. Чувствах се толкова празен вътрешно, след онова, на което бях станал неволен свидетел. Сякаш някой беше изсмукал емоциите от мен. Не смеех да я потърся – не знаех как ще реагирам, когато я видя. Не знаех дали тя ме беше видяла онзи ден. Нямах представа как да я утеша, какво да ù кажа. Затова просто реших да я избягвам, докато събера смелост да я посетя...
Събудих се преди седмица от настойчиво звънене на вратата ми. Измъкнах внимателно ръката си изпод главата на втората си любов и побързах да отворя. Когато се пресегнах към дръжката на вратата, усетих аромата ù от снощи.
Отворих и за моя изненада видях Писателката на вратата. Никога не бях очаквал да я видя на прага на дома си. Дори не знаех, че знае къде живея.
- Тръгвай, отиваме в Маракеш. – нямаше нито поздрав за добро утро, нито извинение.
- Моля? – Писателката се засмя снизходително, отметна небрежно кичур от косата си, приближи лицето си до моето и ка ...