След пътуването до Мароко между мен и Писателката бе настъпило негласно споразумение да не се виждаме определено време.
Бяха минали два месеца от раздялата ни. При други обстоятелства щях да съм я посетил вече няколко пъти, но сега тази раздяла ми действаше добре. Онова, което се случи в Маракеш, беше невероятно, но сякаш бе изпреварило времето си. Онази вечер в душата ми се загнезди някакъв смътен страх, който ме караше да стоя далеч от Писателката.
Но тази вечер тя бе пожелала да я посетя. Пряко волята си се приготвих и отидох пеша до къщата ù. Опитах се максимално да забавя мига, в който ще прекрача прага ù. Спрях се пред входната врата за миг и натиснах звънеца. Слънцето се бе заинатило и от половин час не искаше да залезе.
Отвориха ми и ме поканиха вътре, дадоха ми меки чехли и разхладителна напитка. Писателката била на верандата и ме чакала. Неуверено се запътих към вътрешния двор.
Писателката беше щастливка да има толкова голяма къща с двор. Никога не се бях интересувал дали я е ...