1 мин за четене
Не се прибрах нито следобеда, нито през нощта – бях открил един малък бар и прекарах там цялото време. Опитвах се да отмия раздразнението и тъгата си първо с мохито, а по-късно вечерта и с ром. Нищо не помогна. Барманът бе опитал да ме заговори, но не се получи. Исках да говоря само със себе си.
Ядосвах се на горещината, на музиката, на бармана и най-вече на проклетия ром, че не ме хваща. На сутринта с нежелание се върнах в стаята си, за да я намеря празна. Липсата ù ми донесе неочаквано облекчение, не исках да я виждам.
Но тя не се върна нито вечерта, нито на следващия ден, нито след три дни. А аз се усетих как стоя по цял в стаята и я чакам. На четвъртия ден се отказах, събрах си багажа и отидох да оставя ключа на рецепцията.
- Господине, тя остави писмо за Вас.
Зачудих се за миг дали да го взема, после го грабнах от ръката на момчето и седнах в бара на хотела.
Прочетох писмото ù само веднъж и после го изхвърлих. Винаги щях да съжалявам заради това, защото тя никога повече не ми писа ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse