ЕКСТ. ВРЪХ "ЙОЛКОВИЦА" - ДЕН

          Зазорява се. По върховете на планината пъпли сивкава утринна
          мъгла. До близкия вършец води козя пътека. Тя изкачва върха,
          леко се спуска към малката полянка на билото и после се
          изгубва сред боровите и буковите дървета. По пътеката, откъм
          гората,  тичат и се гонят момичета, облечени в дълги, бели,
          ленени роби. Някои от тях носят плетени върбови кошници.  Те
          берат цветя и събират билки, смеят се. Изведнъж три от тях
          се спущат към поляната.

          ЕКСТ. ПОЛЯНАТА НА ВРЪХ "ЙОЛКОВИЦА" - ДЕН

          Трите хубавици съзират захвърлената в тревата пушка. Виждат
          и сабята - на две строшена. Между тях лежи Ботев, потънал в
          кърви... Ударен е право в сърцето. Едната хубавица оставя
          кошничката на земята, изважда от там подбел и налага раната
          на героя. Другата взема павурчето и го поръсва с вода
          студена, а третата впива жадни устни в неговите.

                            
                              (глас зад кадър)
                    "Една му с билки раната върже,
                    друга го пръсне с вода студена,
                    трета го в уста целуне бърже,    
                    – и той я гледа, – мила, зесмена! "

                              ХРИСТО БОТЕВ
                    Кажи ми сестро...

                             (ретроспекция)

                             НИКОЛА ВОЙНОВСКИ
                    Войводо, аз към Сърбия не ща да
                    ходя. Моите пътища водят към
                    свободно Панагюрище... Сбогом!

          Ботевата чета се разделя на две. Тези, които заминават с
          Войновски си вземат сухо "Сбогом". Останащите с войводата
          наблюдават безучастно - Христо Ботев, Никола обретенов, Перо
          Македонеца, Георги Апостолов. В този момент Никола се обръща
          към Ботев:

                              НИКОЛА ОБРЕТЕНОВ
                    Ботев, Ристо, ако ти свърнеш с
                    четата в сръбско по-добре е...
                    Най-добре се гръмни!

                              ХРИСТО БОТЕВ
                         (Хваща пушката на Обретенов с
                         двете ръце и я насочва към
                         сърцето си)
                    Хайде де, хайде.... Давай гръмни
                    ме!

          Пушката гръмва, Христо Ботев политва и бавно се смъква на
          земята държейки се за дулото на Обретеновата пушка. Със
          сетни сили дотичват и останалите четници от щаба на Ботевата
          чета. Тичайки към Христо и Никола мъжете плавно се превръщат
          в санмодиви.

                               (ретроспекция)

          ИНТ. КЛАСНАТА СТАЯ НА ПАРАШКЕВА ШУШУЛОВА  - ДЕН

          Парашкева стои до прозореца и чете книга. Ученичките са в
          междучасие. Учителката дочува смеха на момичетата, затваря,
          прегръща книгата, обляга се на прозореца и меко се усмихва.
          В този момент в стаята нахлува Христо Ботев. Христо е бесен
          и заядлив, готов е да хапе. Турците продължават да
          безобразничат. Убиват невинни.

                              ШУШУЛОВА
                    Христо, недей да стоиш ами ела и ме
                    приласкай. Имам да ти казвам за нас
                    двамата..

          Парашкева тръгва да прегърне Ботев

                              ХРИСТО БОТЕВ
                    "Остави таз песен любовна,        
                    не вливай ми в сърце отрова - 
                    млад съм аз, но младост не
                    помня..."

          Парашкева оставя книгата и застава пред Ботев. Опитва се да
          му възрази, но той я избутва с ръце и се отдръпва от нея,
          правйки крачка назад.

                              ХРИСТО БОТЕВ
                    "Ти имаш глас чуден - млада си, 
                    но чуйш ли как пее гората?    
                    Чуйш ли как плачат сиромаси?    
                    За тоз глас ми копней душата,    
                    и там тегли сърце ранено,     
                    там, де е се с кърви облено!..."

          Ботев се обръща и излиза от класната стая, Парашкева
          Шушулова стои и недоумява.

          ЕКСТ. ПРЕД ПОРТАТА НА БОТЕВАТА КЪЩА - ДЕН

          Христо е нагласен за дълъг път. С торба на рамо. Той излиза
          от бащината си къща и се колебае да затвори вратата. Откъм
          къщата се чува прощалния вопъл на майка му.

                              ИВАНКА БОТЕВА
                    Синееееее...

          Христо Ботев затваря пътната врата на бащината си къща и
          тръгва по неравния калдаръм. Бавно тъмнината го поглъща.Баба
          Иванка застава на пътната врата и дълго гледа подир сина си.

                             ХРИСТО БОТЕВ
                            (глас зад кадър)
                    "Не плачи, майко, не тъжи,      
                    че станах ази хайдутин,  
                    хайдутин, майко, бунтовник,     
                    та тебе клета оставих           
                    за първо чедо да жалиш!         
                    Но кълни, майко, проклинай      
                    таз турска черна прокуда,         
                    дето нас млади пропъди          
                    по тази тежка чужбина -          
                    да ходим да се скитаме     
                    немили, клети, недраги!..."

          ИНТ. ОДАЯТА В КЪЩАТА НА БОТЕВ -  НОЩ

          Майката на Ботев е край огнището и вари чорба. Тя седи на
          трикракото столче и безмълвно плаче.В одаята при Иванка
          Ботева влиза съседка, облечена в черно. Двете жени се
          прегръщат. Майката на Ботев продължава да плаче, а съседката
          се опитва да я утеши.

                              ИВАНКА БОТЕВА
                    Изгорех сестро, стопих се вечe.....
                    

          ЕКСТ. РУМЪНСКИЯ БРЯГ НА РЕКА ДУНАВ - ДЕН

          Христо Ботев слиза от лодката и тръгва по крайречната улица.
          Минава покрай един гайдар, който в този момент изважда от
          торбата си гайдата  и я сглобява. Ботев минавайки покрай
          него му пъхва една сребърна пара в ръката. Гайдарят
          подхваща  на  гайдата песента "Излел е Дельо хайдутин".

                              ХРИСТО БОТЕВ
                              (глас зад кадър)
                    "Я надуй, дядо, кавала,        
                    след теб да викна - запея         
                    песни юнашки, хайдушки,       
                    песни за вехти войводи -
                    какви е деца раждала,     
                    раждала, ражда и сега     
                    българска майка юнашка;      
                    какви е момци хранила,     
                    хранила, храни и днеска      
                    нашата земя хубава!..."

          Христо Ботев продължава да върви по улицата, която се влива
          в крайдунавския румънски градец.

                            (някоко месеца по-къно)

          ЕКСТ. ТЪРГОВСКА УЛИЦА В РУМЪНСКИ ГРАД - ДЕН

          Христо Ботев е гладен. Дрехите му вече са мръсни и
          изпокъсани. Той няма работа, няма и пари. Пристъпва покрай
          сергия, отрупана с плодове и зеленчуци. Трескаво следи
          сръчните ръце на търговеца, който пълни кошниците на
          румънските госпожици.

                              ХРИСТО БОТЕВ

(глас зад кадър)

                    "Ти ли си, мале, тъй жално пела,ти
                    ли си мене три годин клела,та
                    скитник ходя злочестен ази и срещам
                    това, що душа мрази? Бащино ли съм
                    пропил имане, тебе ли покрих с
                    дълбоки рани,та мойта младост,
                    мале, зелена, съхне и вехне люто
                    язвена?!...."
                    

          Ботев си грабва няколко ябълки и ги напъхва в джоба на
          палтото си. Взима и една круша в ръката и побягва. От
          прокъсаните му джобове ябълките изпадат. Продавачът се
          развиква подир него и се опитва да го догони.

          ЕКСТ. СВЪРТАЛИЩЕТО НА ХЪШОВЕТЕ - ДЕН

          Христо Ботев върви по търговската улица към покрайнините. В
          дъното на улицата има паянтова постройка, на която не се
          чете какво пише. Тя се тресе от хорски викове. Ботев
          надниква през прозореца. Вътре брадати мъже играят право
          хоро во главе с кръчмаря.

         ИНТ. СВЪРТАЛИЩЕТО НА ХЪШОВЕТЕ - ДЕН

          Хорото се разпуска, хъшовете сядат по масите. Единият от
          хъшовете се провиква на кръчмаря:

                             ХЪШ 1
                    Бай Кольооо.... Ей, бай Кольооо,
                    дай оше от виното!

          Кръчмарят, бай Кольо Странджата, е клекнал зад тезгяха и
          налива вода в стомните с вино. Той е с голяма брада, а
          косата му е вързана с пешкир. До тезгяха се приближава друг
          хъш.

                              ХЪШ2
                    Бай Кольо, недей са излага, бе
                    човек. Утре миаваме Дунава. Дай
                    истинско вино. Народни хора сме
                    това ние...

          Кръчмарят се шмугва  назад и след малко се връща с виното.
          Тръгва към хъшовете, но се спира. На вратата плахо се
          показва Христо Ботев.

                             БАЙ КОЛЬО - КРЪЧМАРЯ
                    Влез бе момче. Бобец, вино дал
                    господ. Не стой на вратата. Нали те
                    видя и ти си от наште.

          Бай Колю посочва с глава насядалите около масите хъшове
          Христо Ботев сяда на една от масите. Кръчмарят му налива
          вино в калена чаша и му я подава.

          екст. пред катедралата - ден

ЕКСТ. ПРЕД ГРАДСКАТА КАТЕДРАЛА - ДЕН

          Студена зимна утрин. На стъпалата на катедралата - просяк.
          Богомолци влизат в катедралата, повечето от тях оставят по
          някоя пара в шапката на просяка. Христо Ботев се изкачва по
          стъпалата, ботушите му приближават просяка. Христо се
          навежда, но вместо да му подхвърли монета, грабва шапката и
          хуква обратно по стълбите надолу. Просякът не успява да
          извика от изумление, само вдига отчаяно ръце и призовава
          безпомощно Всевишния.

          ЕКСТ. В ПОЛЕТО НА ГРАДА - ДЕН

          Същият ден, Христо Ботев е извън града. Той върви през
          замръзналото поле. Отпреде му се вижда неработеща мелница.
          Краката му са омотани с парцали, пристегнати с конопени
          върви. На гърба му се вижда пълна торба.

                         ХРИСТО БОТЕВ
                         (глас зад кадър, докато върви)
                    "Приятелят ми Левски, с когото
                    живеем, е нечут характер! Когато
                    ние се намираме в най-критическо
                    положение, то той и тогава си е
                    такъв весел, както и когато се
                    намираме в най-добро положение.
                    Студ, дърво и камък се пука, гладни
                    от два или три деня, а той пее и сè
                    весел! Вечер – дордето ще легнем –
                    той пее; сутрин, щом си отвори
                    очите, пак пее. Колкото и да се
                    намираш в отчаяност, той ще те
                    развесели и ще те накара да
                    забравиш сичките тъги и страдания.
                    Приятно е човеку да живее с подобни
                    личности …"

          ИНТ. ЗАПУСТЯЛАТА ВОДЕНИЦА - ДЕН

          Христо Ботев влиза в запустялата воденица и трескаво се
          оглежда. Той търси някого.

                             ХРИСТО БОТЕВ
                    Бачо Василе, де си?

          Васил Левски седи на една греда над главата на Ботев. Христо
          обаче не го вижда. Левски запява и тупва точно пред него.
          Болката в стомаха го кара да се присвие. Изправя се и с
          интерес оглежда Ботев.

                           ВАСИЛ ЛЕВСКИ
                    Абре Ристьо арамия, де са ти
                    папуците...?

                              ХРИСТО БОТЕВ
                    Нося ти илач за язвата, малко
                    хлебец и сланинка. Виното ти го
                    праща бай Кольо.

                              ВАСИЛ ЛЕВСКИ

                    Ами за другото откъде намери пари?

                              ХРИСТО БОТЕВ

                    Малко кражба, малко продажба...

          Ботев се усмихва и изсипва торбата.Васил Левски поглежда към
          омотаните ботеви крака и го потупва по рамото

                              ВАСИЛ ЛЕВСКИ
                    Нищо, ще се редуваме да носим
                    моите.

          Обувките на Левски са грозно изпокъсани. Двамата се
          нахвърлят на хляба и сланината.

          ИНТ. СВЪРТАЛИЩЕТО НА ХЪШОВЕТЕ - ДЕН

          Бай Кольо е сам в кръчмата. Той бърше с пешкир тезгяха.
          Христо Ботев влиза, сяда на масата и оставя полу-празната
          торба на стола. Кръчмарят му налива чаша вино и придърпва
          стола си до неговия. Ботев изпива жадно чашата. Кръчмарят му
          налива нова чаша, Христо Ботев изпива и нея. Изпива и трета
          чаша.

                              БАЙ КОЛЬО - КРЪЧМАРЯ
                    Христо, какво ти е бре момче?

                              ХРИСТО БОТЕВ
                    "Тежко, брате, се живее между
                    глупци неразбрани; душата ми в огън
                    тлее, сърцето ми в люти рани
                    Боли ме, бай Кольо, болно ми е и ми
                    се вие.

ХРИСТО БОТЕВ

За всяко нещо все пара                   

трябва. Отгде се взема тая пуста
 пара незная.

                              БАЙ КОЛЬО - КРЪЧМАРЯ
                    Еее Христо, Христо тя парата е
                    отделена от душата, бе момче. С една
                    душа само и без пукната пара нищо
                    не чиниш.

          Вратата се отваря и нахълтва развеселена глутница от хъшове.
          Всеки крещи и заръчва на бай Кольо вино, вино, а ако може и
          люта ракия
                    

          ИНТ. СВЪРТАЛИЩЕТО НА ХЪШОВЕТЕ - ДЕН

          В кръчмата на бай Кольо е душно, задимено и шумно. Хъшовете
          пият, бият се и се присмиват един другиму. Ботев ги гледа и
          погледът му от минута на минута става все-по буреносен. Към
          една от масите се доближава бай Кольо с пълна кана вино.
          Христо Ботев скача на крака и грабва каната от кръчмаря и
          отпива Ботевска глътка руйно вино.

                              ХРИСТО БОТЕВ
                    "Тежко, тежко! Вино дайте! Пиян
                    дано аз забравя туй, що, глупци,
                    вий не знайте позор ли е, или
                    слава! ... ... ... ... ...           
                    Ще да пия на пук врагу, на пук и
                    вам, патриоти! Аз веч нямам мило,
                    драго, а вий... вий сте идиоти! "

                              ХЪШ
                    Ти какво искаш, бре синковец?

                              ХРИСТО БОТЕВ
                    Какво ли? От година и косур ви
                    слушам как все минавате Дунава и
                    хващате Балкана. И все тука киснете
                    в тая кръчма и пиете разредено
                    вино.

          Христо Ботев отпива още една глътка вино

                              ХРИСТО БОТЕВ
                    И все някой ви е крив, а вие все
                    сте в правото си да скимтите и да
                    се оплаквате.

                              ХЪШ 1
                    Няма кой да ни води инак сме
                    готови...

                              ХЪШОВЕТЕ
                    Готови сме, Готови сме. Води ни,
                    Войводо... Води ни.!

          Христо Ботев допива каната с вино и празна я подава на бай
          Кольо. Прави крачка в страни за да го видят всички и се
          покачва на стола.

                              ХРИСТО БОТЕВ
                    Щом искате да ви видя, тогава  ще
                    ви поведа.

                      ХЪШОВЕТЕ
                    Да живее войводата Христо Ботев! Да
                    живее...

          ЕКСТ. ПАЛУБАТА НА КОРАБА "РАДЕЦКИ"

          Христо Ботев, Перо Македонеца и Никола Войновски са на
          кърмата на кораба. Ботев наблюдава с бинокъла си българския
          бряг. Той посочва на двамата къде ще слязат на брега.
          Другите двама кимват одобрително.

(зад кадър)

                    "Тих бял Дунав се вълнува, весело
                    шуми и "Радецки" гордо плува над
                    златни вълни. Но кога се там
                    съзирва Козлодуйский бряг, в
                    парахода рог изсвирва, развя се
                    байряк. Млади български юнаци
                    явяват се там, на чела им левски
                    знаци, в очите им плам. Горд
                    отпреде им застана младият им вожд -
                    па каза на капитана с гол в ръката
                    нож: - "

          Към кърмата се приближава капитанът на кораба Дагоберт
          Енглендер, конвоиран от ботевите четници.

                              ДАГОБЕРТ ЕНГЛЕНДЕР
                    Що за произвол? Настоявам за
                    обяснение... Аз съм поданик на...

                              ХРИСТО БОТЕВ
                         (хваща сабята с ръка и прави
                         крачка към капитана)
                    " Аз съм български войвода, момци
                    ми са тез, ний летиме за свобода
                    кръв да лейме днес. Ний летим на
                    България помощ да дадем и от тежка
                    тирания да я отървем. Парахода
                    остави ни и по начин благ, та
                    дружината да мине на родния бряг.

          Капитанът се опитва да възрази, като се позовава на
          международното право, но Ботев рязко го прекъсва.

                              ХРИСТО БОТЕВ
                    - Туй го искам, не се моля: всички
                    сте във плян. Тук се гледа мойта
                    воля, аз съм капитан! ..."

          ЕКСТ. КОЗЛОДУЙСКИЯ БРЯГ - ДЕН

          Корабът "Радецки" бавно приближава брега недалеч от селището
          Козлодуй. Палубите на кораба крещят неистово "Урааа", чува
          се песента:
                    "...Не щеме ний богатство, не щеме
                     ни пари, искаме свобода с човешки
                    правдини. Напред, напред, на бой да
                    вървим! Доста сме стоели, стига да
                    търпим! Доста сме лежали в робски
                    пелени, време е да станемсвободни
                    хора ний. Напред, напред, на бой да
                    вървим! Доста сме стоели, стига да
                    търпим!..."

                                                           КРАЙ