Ще се настаня някъде до теб. В леглото, което е попивало историите за мен. Ще те прегърна нежно. Страстно. Ще заровя лице в косите ти. Ще си моят нежен стон, пропътувал километри. Отдъхващ си до теб. Близо до сърцето ти.
И ще излея всичките си чувства. Ще се разстилат като въздушни целувки. Ще се слея с душата ти. Толкова много тръпнеха телата за това. Ще си спасение, огън, жар. До утре, когато изгревът отново поеме от топлината ни.
А рано сутрин ще се измъкна тихо. Пътят е мой с твоята благословия. Оставям ти обич, чувства...
За моите – ключът е у теб...