Каручката бавно лъкатушеше по неравния път. Георги придремваше, държейки юздите на дръгливото магаре Марко. Слънцето уморено се спускаше към западния хоризонт, когато магарето внезапно спря.
Георги примига сънено и се оригна просташки.
— Дий, Марко, дий… — извика той.
Марко само помръдна едното си ухо и остана като препариран.
— К‘во ти става, бре, магаре? Дий, Марко!
Юздите го подканиха отново, но магарето не помръдваше.
— Ще извадя аз камшика! — Георги бръкна в каруцата и извади тънка пръчка с дълго черно ластично въже. Размаха я и отново извика:
— Дий, Марко!
Последва удар по хълбока на животното, но то остана неподвижно. Само мърдаше ушите си, а в очите му се насъбраха сълзи.
— Какво ти става, бре, магаре такова? — Георги скочи от каруцата и застана пред инатливото животно и заговори нежно: — Кажи ми, Марко, какво става, стари ми другарю? Още два завоя и сме у дома. Ще ти сложа прясна люцерна от днешната коситба, ще те среша и ще ти сипя студена водица от кладенеца. Хайде да си вър ...