"Човек, който е избирал, губил, рискувал, стрелял
и носил рани, преборил се и с Реда, и с Хаоса -
за такъв човек страшно вече няма."
В. Мутафчиева
- Мамо, какво е това хайдутин? – малкия Гошко седеше на земята, гледаше майка си право в очите, а в неговите горяха въгленчетата на любопитството.
Тя го вдигна, сложи го на коленете си и го целуна по главата.
- Хайдутите, мамо, са били силни и храбри българи, защитници на народа в едни черни и тежки времена по нашите земи.
- А от какво са го защитавали? – прекъсна я Гошко нетърпеливо.
- Ти си малък и още не знаеш, но нашия народ не винаги е живял мирно и спокойно. Имало е време, много дълго време, в което нашите предци са били поробени от чужд народ, който е искал да ги подчини на своята вяра. В онези времена са се случвали много лоши неща.
- Ще ми разкажеш ли? – попита отново Гошко, а в очите му въгленчетата вече бяха станали пламъчета.
- Да ти разкажа, сине, но историите за тогава са много страшни – каза тихо майка му и го погали по бузата ...