Чак в началото на третото хилядолетие човечеството беше доведено в прекрасния свят…
Останаха в черното минало непрекъснатите войни, политическите разделения, социалните пропасти, моралните принципи и закони, античовешките мераци и страсти…
Добрите управляващи света решиха да заделят част от парите си и направят щастливи останалите жители на планетата.
А какво е нужно за щастието? Да не мислиш за другите и да си доволен от себе си.
За другите нямаше смисъл да се грижи нормалният жител. За тях се грижеха специалистите.
И личното доволство си беше налице. Защото се появяваше редовно, без закъснения, без възможности за колизии, душевни терзания, мъки… Просто не бива да има страдания извън човека. Или поне той да не ги забелязва…
А, да – и да бъдат премахнати всичките му грижи. От битовите – домашни ремонти или избор на храна, до личностните – любов, радост, отношения с другите…
Да, и преди на планетата беше имало хора в подобни състояния. Но отхвърлени от обществото, често дори преследвани ...