ДИВАНЕ
Диване съм, диване, ама на степен ента. Нали съм си турнал във фейса снимка отпреди пет и кусур години, току се залепи някоя, попишем си попишем и хайде на рандеву. Ама досега поне на снимка ще ти се покаже, ако и да е отпреди десет години, отдалече и с очила.
Тоз път – нищо и ето ме с вестник „Ало Айтос” за разпознаване, в ъгъла на кафене, през три квартала от нашият. Тъкмо вече се надявах да е тенекия и се зададе едно чудо, Дешка Дашната – ряпа да яде: огнени къдри върху бялата кожа на едри гърди, навирили муцунки като малки прасенца, из под нежни рамена, а оттам надолу...
Ех-а-а-а, облизвам се аз и аха да се надигна да я посрещна, и красавицата седна през три маси, кръстоса срещу ми кълки-трепач, бутна си две слушалки в ушите и заби нос в модно списание.
Не бях сварил още да изпусна въздуха и оп-пала, срещу ми застана ухилена, почти квадратна пухкавелка:
- Вие ли сте „Уйли”? Аз съм „Снежанка”, приятно ми е. На снимката косата ви изглежда по-черна, но пък носът ви на живо е по ...