Джеси беше стар мъжки фокстериер с благ характер и изразителни, малко тъжни очи, които сякаш говореха на всеки, който с душата си умееше да разбира този тайнствен език. Е, понякога беше малко своенравен по време на лов и забравяше да се подчинява навреме на командите на собственика си - дядо Миро. Старецът обаче го обичаше и не му се сърдеше. Гълчеше го нежно и съвсем протоколно и го наричаше "калпазанин". А след като получи инфаркт преди три години, спря да ходи на лов и да използва инстинктите на Джеси, който се превърна преди всичко в негов единствен другар в живота.
Двамата живееха честити в старата схлупена къща, точно срещу градския парк.
Когато беше малък, Джеси беше атракцията на махалата. В събота и неделя в парка идваха деца и младежи от целия град, които играеха футбол. Усетеше ли това, песът моментално напускаше колибката си в двора на къщата, минаваше през дупката на дъсчената ограда, която дядо Миро все се канеше да потегне и все отлагаше, и изхвърчаше като коркова тапа - ...