Днес и утре в живота на един зависим
Пак гледаш през мен, а не ме виждаш, с поглед отнесен, зашеметен. Въобще съзнаваш ли, че още съм тук?
"Има ли смисъл, щом няма значение?" питал си ме толкова пъти и двойно повече съм ти отвръщала, че не знам .
"А ще останеш ли?" бе следващият въпрос и аз винаги оставах от страх да те оставя сам да се бориш със страховете си.
Толкова слаб, толкова силен, толкова изтощен и толкова енергичен, толкова различен. Кой всъщност беше ти? Мисля, че така и не разбрах.
Викаше, крещеше по мен, удряше ме, после винаги съжаляваше или поне така казваше. Обичаше ме, мразеше ме, не искаше да ме виждаш, направо ме ненавиждаше и не можеше без мен. Знам ли кой всъщност беше ти?
Днес ме молеше да не тръгвам, утре не искаше да се връщам.
Днес искаше да излезем, да прекараме малко време сред природата, утре се затваряше в най-тъмната стая на къщата и заключваше всяка врата към теб.
Днес говорехме за бъдещето, за мечтите ни, за идеите и надеждата, утре вече се молеше само д ...