26 mar 2020, 18:07

 Дневник 1 

  Prosa » Relatos
1179 0 2
3 мин за четене
Алармата ме събужда точно в 6.. Господи, как мразя да ставам рано! Казвам си, че животът е гаден и с всички сили успявам да се надигна от леглото, за да се завлека до банята. Поглеждам отражението си в огледалото и с мъка забелязвам тъмните кръгове под очите си. Понякога имам чувството, че съм се абонирала за всекидневна доставка на торбички под очите: "Здравейте! Искате недоспал и отчаян вид сутрин? То тогава ние сме вашите хора! "
Правя жалък опит да вкарам косата си в ред, но уви.. Тя не е от тези, които се предават лесно, така че в край на сметка, аз съм тази, която губи битката. Оставям русите си къдрици да падат необезпокоявани върху раменете си и се насочвам към кухнята. Отварям шкафа и посягам към буркана с кафе, но за момент се спирам, виновно поглеждайки към "вълшебния" чай, който си купих с цел да се отърва от преследващите ме 3 кг... Е, май и днес ще си остана дебела.
Отпитата глътка кофеин ми помага да преглътна факта, че е 6:30, а аз не съм в леглото, сънувайки еднорози и ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Д.М. Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??