Заченки на влюбването…
Септември, 2010
Времето беше слънчево. Бяха изминали два дена, откакто се бях прибрала в родния си град. Стоях седнала на една пейка в квартала, чакайки моя близка приятелка от детството Радина, да излезе със сина си който беше на 2 г. Всеки път, когато ги поглеждах, си мислех колко бързо минаваше времето. Как си представяхме, че заедно ще тикаме колички след някоя друга година. Не стана, аз бях много далече от мисълта за деца. Не я чаках много дълго и тя дойде, запътихме се към детската градина, за щастие нямаше много деца. Тя не спря да ми се оплаква, колко кофти бил животът ù. Но все пак си струвало защото има Мартин, синът ù, най-скъпият за нея. Аз не се оплаквах, имах приятел толкова време, нещата не бяха перфектни но ме задоволяваха. Липсваше малко разнообразие във връзката ни, но и с това се свиква. Животът в нов град те грабва, не си същата и компромисите са повече, няма как. Всеки избира сам пътя си, мен никой не ме държеше на сила, а аз го обичах. Люлки ...