Дневникът на едно излекуване- част 9

32

Никой не се обаждаше...

Включих си и мобилния, но...светът бе забравил за мен.

Какво друго ми оставаше, освен да продължа да се мотая из гарсониерата. Не ми се искаше да звънна аз на някоя от приятелките си. В това състояние можех единствено да натоваря и тях. Пък и още не бях готова да им разказвам...

Чудех се какво ли прави Марти в момента. Минало беше достатъчно време, за да се впусне в нова връзка. Печалният му опит от паметната вечер на моето безумие едва ли го насърчаваше да мисли за мен.

Горе-долу същото се беше получило преди това и със смешния ми годеж. Смешен си беше – резултат на пиянски бас. Въпрос на чест беше да го спечеля, дори и след като изтрезнях.  А след един ден осъзнах какво означава това и се натрясках толкова жестоко, че три дни лежах в полуживо състояние. Естествено, родителите на младежа го притиснаха и годежът беше развален. И слава Богу!

Мда-а, никой не обича пияниците, освен за една – две вечери.

Не бях пила от времето на потопа върху кушетката на лечителския кабинет. Не ми се пиеше. До онази нощ. Когато излязох най-накрая от банята, първото, което направих, беше да изровя дълбоко скритото и уж забравено шише водка. След оня легендарен запой пиех водка, понеже тя не миришеше като мастиката ”на другия ден”.

Сега в шишето я имаше, я не два-три пръста течност. Не ми се щеше утре да вляза в магазина за ново, затова вдигнах телефона и звъннах на доктора.

Точно така. Записах си час за утре. Тъкмо повод да вляза най-после в тая баня.

33

Докторът беше роден за тази професия.

Влязох с походка на бито куче, а излязох... обнадеждена! Той беше убеден, че макар и предизвикан с други методи, това беше катарзис. Хубава дума! Досега все си мислех, че се отнася за по- възвишени състояния впоследствие.

Пречистване.

Сега трябваше да осъществя приемането. Едно е да го знаеш, друго е да го изпиташ, а най- хубаво си е да има кой да ти го припомня в точните моменти!

Прибирах се бавно, за да вдишвам по-дълго ароматите на улицата. Отпадни газове от колите, прах с поне двегодишна давност, дори и ситни частички пясък, останал още от зимното опесъчаване, обичайния си софийски въздух. Но ми се струваше направо вкусен след толкова дни в стаята. А и беше достатъчно силен, та да прогони съвсем спомена за оная миризма.

Бях си сложила парфюм на излизане от кабинета и отвреме- навреме и той се примесваше, караше ме да се чувствам “нагласена”. Така ме питаше една бабка от съседния вход, като ме видеше да излизам нанякъде: “Закъде си се нагласила?”

Бях се нагласила за себе си.

34

Тъкмо висях пред огледалото и се гледах втренчено с риск да ме заболят очите, когато телефонът иззвъня. По дяволите, казах си, сега ли точно намери ! Но все пак прекъснах заниманието си и отидох да взема слушалката.

Беше той. Марти. Моята най- шура любов.

Все пак се обади.