Дневникът- Преди пет години
В килера на живота
скрих усмивката, която носех вместо грим.
Оставях на тъгата да избира с кого
какво и как, вечеряйки да споделим.
Тогава звънна телефонът.
Поканиха ме ( всъщност- заповядаха ми)
в друг град да ида на кафе, а канещата ме
бе малко ( или много?) луда-
изучено от мен дете.
Пораснало, но не съвсем щастливо,
редеше в някакъв забравен и от бога ...