Прочута е родопската каба гайда. Влезне ли в прегръдката на майстор гайдар, те се сливат в едно – сърце до сърце, дъх до дъх. С една въздишка изплакват скръбта, с един възглас споделят радостта. Родопската каба гайда е песен и съдба!
Преди повече от шейсет години военен съд осъдил родопчанина Михаил Киряков на смърт. Преди да го разстрелят, обреченият поискал да се сбогува с гайдата. Облегнал се на кървавия кол, както се облягал някога на роженските борове, издухвал от набъбналата в душата му мъка, та препълнил меха. Трепнали пръстите и от гайдата бликнала песен – песен за българско.
В сърцата на войниците прокапала топлинка. Песента ги заливала и галела, сочела им Слънцето, водела ги по росни поляни, спомняла им дом и дечица. Не се намерило кой да я разстреля. Помилвали Киряка.
Това не е легенда, а самата истина. До преди няколко години, когато беше още жив, мнозина е разчувствал с омайващата си свирня. А гайдата му и сега се пази като скъпо наследство от неговия внук.
В тома е скрита ...