Моя обична и пресияйна Б. ,
пиша ти тия редове, обзет от небивали мъки, които мъчно бих могъл да опиша с думи. Въпреки че ти отдавна реши да напуснеш безвъзвратно живота ми, аз все още те пазя в сърцето си, и все още ревниво крия мили спомени от нашето кратко, но въпреки това, неописуемо красиво, поне в моите очи, приятелство. До ден днешен аз не съм в състояние да забравя звученето на твоя богоподобен, огнено-струящ глас, нито блясъка на твоите смарагдово-зелени очи, едното от които впрочем е прорязано от множество кафеникави петна.
Не мисля, че съм в състояние да си обясня къде се корени същината на тази небивала мъка, която тая поради отдавна изгубената наша дружба. Нито сърцето, нито разумът, ми позволяват да погледна на теб така, сякаш съм поведен от чувството за мъст. Странно защо, ти остана в живота ми, докато множество други приятели просто се плъзгаха по острието на бръснача на моя живот, след което се превръщаха в пепел, която понесена от вятъра, отлиташе някъде далеч, без да ...