Здравей!
Знам, че за пореден път ще ме подминеш, без да пророниш и дума. Ясен ми е и факта, че там някъде, където е загубено нещо ценно, няма да се върне. Спомням си последните ти думи, които не спират да кънтят в главата ми,но уви не мога да намеря скритото послание под тях. А може би няма такова. Най-вероятно думите тук нямат определено значение. Много хора предпочитат да запълват времето си в празни приказки. И аз ще го направя. Не защото нямам друга работа, а защото ще загубя ценни секунди, минути и часове с надеждата, че някой ще ме чуе. Не знам кое е моето място и никога не съм знаела. Не съм открила своята пътека, а
се лутам в лабиринт,който няма изход или поне не съм го намерила. Ако бих могла поне за миг да спра да бързам и да помисля за действията си, нямаше да бъда роб на чувствата си . Виновна съм за това, че прогледнах в реалността, вместо да ослепея заради онзи абстрактен свят, в който бяхме само аз и ти,но някак си омразата надделяваше добротата. Исках да те предпазя, а ...