(Поклон на Ницше)

Здравейте, приятели и врагове мои! Здравейте! И тази  вечер ще ви проповядвам по една своя теза, по нещо, което искам да ви оставя, защото нямам  сили вече нищо да ви отнема. Искам да ви говоря за второто от най-важните три неща, които човек може да срещне в живота си  и които е длъжен да разбере. Защото поради каква причина иначе се е раждал?! Тази вечер аз ще ви нарисувам Самотата, в  която  пребиваваме през всичките мигове на клетия си животец тук, на тази земя. Самотата - сянката, от която непрекъснато бягаме все по-навътре в себе си, крием се в тълпата, крещим и вием  от страх, страх неописуем и всепоглъщащ. Какво значи да не искаш и за миг да погледнеш в своята душа, да търсиш непрекъснато човешкия допир, да се самолъжеш, че си необходим и са ти необходими? Зная аз – бягаш ти, лекокрили, бягаш от ужаса да погледнеш в себе си и да прочетеш там единствената дума - САМ. Да, приятели и врагове мои, знам, треперите от озъбената усмивка, от дивия кикот на Самотата във вас, защото безочливо тя показва истинското ви лице („без маска и без грим”), но не ще избягате от нея. Защото човек са ражда сам, сам ходи, храни се, люби, сам чувства болката на тялото си,сам и застава пред последния олтар. И никой, никога не е успявал секундно да приеме нещо чуждо в душата си. Не лъжете, че обичате хората, че искате те да са добре, когато страдате! Научете се да не лъжете - поне не мен. Познавам онези, кичещи се с мазни имена - филантропи, състрадающи, дарители, благодетели, и цялата тази отчаяна лъжлива паплач! Бегълци са това - бегълци от себе си, от онзи весел призрак - Самотата. Колко са добри, колко са възхитителни, как се обичат един други! Ха, да повярвам ли!? А ако изведнъж ги хвърлите в океана и има само една тресчица, за която да се хванат! Инстинкт за самосъхранение - как пък за всичко се намира оправдание. Треперете, нещастни! А аз ви казвам – най-сладкият, най-тихият час, най-щастливият миг е мигът на Самотата! И моля я – ела, най-любима, най-честна и чиста! Ти никога не искаш нищо за себе си! Колко обич, колко спокойствие, колко благост ми носиш! Не, не се страхувам да погледна в огледалото ти - там е моето лице, все така набръчкано, остаряло, там е моята душа - все така честна и подла, смела и страхлива, нежна и жестока! Това съм аз и това си ти! И никой за нищо никого не мами! Блажен час! Затова ви каня всички - захвърлете титли и преструвки – елате голи и безстрашни - чака ви най-блажения час! Целунете Самотата и се разтопете в нея! Нея ви завещавам аз, бедни приятели и врагове! Отхвърлете от себе се всичко лицемерно, бъдете силни - чуйте ме и елате в Самотата! Нея и носете в сърцата си! Там   ще бъда и  аз! Запомнете това!

1. 11.02.2007 г                                                                                                             Ra