Поклон на Ницше

Здравейте, приятели и врагове мои! Здравейте! И тази  вечер ще ви проповядвам по една своя теза, по нещо, което искам да ви оставя, защото нямам  сили вече нищо да ви отнема. Искам да ви говоря за третото от най-важните три неща, които човек  среща в живота си  и което е длъжен да разбере. Защото поради каква причина иначе се е раждал?! Тази вечер аз ще ви нарисувам Смъртта, която идва неумолимо и дългоочаквано и слага най-естествен край на всички планове, мечти, страдания и надежди. Ах, как всички се страхуват от Смъртта! И защо, ненаситници, бягате от нея?! Рисувате я стара, грозна и жестока. Така и трябва да я рисуват страхливците. Много искат те да останат още малко тук, на тази земя, където всичко им е така познато, свое... Всички мислят, че имат още нещо за вършене, че още са потребни. Още малко, а? Защото, ако преминем в отвъдното, ще загубим - връзките, деня и нощта, обичта (а имали ли сме я), удобното (ли?) си тяло... Колко сълзи са пролети пред ужаса от Смъртта! Но аз съм тук, за да ви кажа - всуе сте се морили! Свободният дух иска свобода и в смъртта! Свободният дух не се страхува, защото знае, че ще загуби само оковите си. Свободният дух желае свободната смърт, за да се измъкне от тлението и да се свърже с Изначалното! Свободният дух мечтае за нови непознати усещания, за световърта на безкрая! Аз съм свободният дух и искам Смъртта! Да, сега е прекрасно време за умиране - нека бури и вихри литнат с мен и нея! Погледнете - та не  сме ли ние най-прекрасната двойка! Животът е прекрасен, всеки миг бе мой - искам и прекрасна Смърт в прекрасен миг! Нека никога да не тежим излишно на Земята, нека ръкопляскат оставащите, нека щастливо ни помахат за сбогом!   Затова ви каня всички - захвърлете жалби и  преструвки – каня ви на последния си празник! И когато дойде времето ви – елате в безкрая без страх. Там   ще бъда и  аз! Запомнете това!

1. 12.02.2007 г                                                                                                             Ra