Автобусът се клатушкаше по разбития асфалтов път и с мъка преминаваше дупките, които се бяха превърнали в дълбоки ями. Някъде по средата седеше добрият човек, опрял морния си старчески гръб на високата облегалка и със замрежен от годините поглед наблюдаваше през потъмнелия от прах прозорец приближаващото се поредно село.
На пустия мегдан, пред разбития подслон на спирката, чакаха две мургави момчета. Автобусът спря вдигайки облак прах. Когато вратата се отвори, едното пъргаво се качи, даде точни пари на шофьора и тръгна по пътеката между седалките като наблюдаваше пътниците насядали от двете му страни с крайчеца на окото. Отиде до края, завъртя се, тръгна обратно и спря при седалката на добрия човек. Хвана се за металната ръкохватка отгоре на седалката, наведе се към прашния прозорец, махна няколко пъти на изпращащия го приятел и като се отдръпна назад, погледна стареца с черните си като маслини очи и попита с молещ глас:
- Може ли да седна при тебе, дядо?
- Сядай, юнак! - усмихна се д ...