Преди няколко дни ми звъннаха на вратата. Това е странно, защото живея на майната си и никой не се занимава да ходи до нас. Отварям и какво да видя - едно момиче, горе-долу на моята възраст - тоест, не много. Работи за социална организация - не-баш-децата работят за ателие и в замяна на това, което продават, ги настаняват в жилище (от сега ви казвам, проверих). Изкуство за легло. При това легитимно. (Знам, че още не ми вярвате. Проверих.)
Купих няколко. С мои пари, разбира се.
Преди да продължа с разказа си, уточнение - представете си да започвате "възрастния" си живот без жилище. Защо не - тъкмо от самото начало да знаеш за какво става дума. Аз имах късмета да живея с приятели, когато бях между наеми. Не на всички се случва това.
Това обаче не е от значение. Никога не съм смятал, че всяко добро дело трябва да бъде лепнато на стената във Фейсбук; а и все пак съм българин - трябва да се оплаквам.
Дванадесет часа и един скайп разговор по-късно обаче, моите нерви бяха вече леко обтегнати. ...