Тази сутрин беше първата от втората ù седмица като доброволец.
Днес отиваше да прекара с децата в Дома един делничен ден - сутринта ще сервират и закусват заедно, после с дежурните ще почистят, а следобед - домашните. Като миналата седмица. И не съвсем. Днес ще се разбере колко е изкарала Венито на контролното по математика, дали е оздравяло вече детето на Герито, възпитателката, и дали Гошо и Димо са се сдобрили.
Днес е обещала и на момичетата да правят хлебчета. Ще бъдат малки, кръгли и всеки ще си ги украси отгоре както иска.
- На това му се вика арттерапия - каза им шеговито миналия петък.
- Аха, на това му се вика мазало! - ухилиха се момчетата. - Ще бъде яко...
Ще видим какво ще се получи - поклати глава сама на себе си Яна.
Така се започна и тая работа. Доброволчеството. То просто се случваше. Отиде в организацията да стане доброволец, да направи някакви добрини за някого. Оказа се, че има много работа за вършене - да помогне на децата в Дома сутрин да се събудят, да се облекат, ...