Дочуто от съседната маса (Пазители на реда)

Както обикновено през почивните си дни не можех да си откажа студена биричка в приятна атмосфера и да слушам забавните коментари на съкварталците. Беше истинско забавление да слушам техните обсъждания на новини от последната седмица.

Един четеше на висок глас интервю на главния секретар на МВР, а останалите се превиваха от смях.

"По всека вероятност лицето е агресирало словесно, в резултат на което лицето е ударило лицето по лицето и лицето е извадило незаконно притежавано огнестрелно оръжие и е произвело изстрел по лицето, на което лицето е отвърнало със стрелба по лицето също с незаконно притежавано късоцевно огнестрелно оръжие. В резултат на възникналата престрелка лицето е причинило смъртта на лицето, а лицето е нанесло на лицето тежки огнестрелни рани."

- Кратко, ясно и по същество! – започнаха да коментират слисаните слушатели. - Нима това не е типичен интелектуален проблясък на мисъл в лице от лицата, седящи в очакване на своя ред да се облажат от държавната баничка. С две думи – типични представители на кадровата скамейка на партиен мозъчен тръст, наскоро изпъпил по българското политическо дърво! Вече бе родил политици и министри, като Мозъка, географичката, незнаеща защо се хили пред микрофоните здравна министърка и безброй още други.

– Забележете как това момче в пагони, професионално запазвайки тайната на личните данни, това лице на лицата, пазещи обикновените лица от посегателствата на други лица, добавя в списъка на думи, с които са свикнали лицата от страната ни да изразяват всички свои вълнения, като „туй“, „онуй“, „оная работа“, „таковам“ и една от малкото познати за лицето думичка „лице“. – клатеше одобрително глава тарторът на компанията.  

 - Ама, брат’чед, - стеснително попита един. - Защо не обясни всичко с думичките „туй“, „онуй“, „такова“ и „оная работа“? Тъй де, че да го разберат всички българи!

- Явно иска да обогати българския език. Или пък не ги знае още за какво да ги ползва. – предположи мъдро друг.  
- И все пак отново ше ви попитам, приятели, този вулкан на мисълта не можа ли по-ясничко да обясни случая, някак по-конкретно и разбираемо за нас, простичките послушковци?

- Как?

- Например – „по всяка вероятност задникът е агресирал словесно, в резултат на което задникът е ударил задника по мутрата и задникът е извадил своето незаконно притежавано оръжие и е произвел изстрел по задника, на което задникът е отвърнал със стрелба по задника също с незаконно притежавано късоцевно отнестрелно оръжие. В резултат на което задникът е причинил смъртта на задника, а задникът е нанесъл на задника тежки огнестрелни рани.“

– Не ще се осмели да говори по този начин. Ще наруши закона за запазване на личните данни.

- Умнииииичко е днешното лице на МВР!!! Гордейте се с завидната култура на този водач към светли бъднини на МВР! А помните ли един друг български Нострадамус в пагони, онова величие на досетливостта и професионализма? Почти веднага след стрелбата посред бял ден между мутри в заведение на черноморския ни бряг отсече с почти умен поглед, че било само спор за място на паркинга? Прозрението му направо отвя Шерлок Холмс, Еркюл Поаро и Мегре. Последните изброени още му дишат прахта, а дочувам, че с този интелект го канят в сериала „Полицейска академия“ в ролята на нейния началник.

- Ама, брат’чед, ти да не говориш за случката с Митю Зъркела? Дет’го бяха простреляли в яйцата, пак се оказало за негово добро. Защото след това се похвалил пред журналистчетата, че започнал да харесва мъже.

- Направо си е юначага този от МВР! Но видяхте ли по телевизията какво обясни неговият началник пред медиите и също така виден интелект от най-високото ниво на МВР. „Колко дни е бил Пелов, в Ботевград, никой не го е видял... Тук нещо се издънихме. Нещо не направихме докрай.“ като веднага се възмути пред камерите: - Що трябваше да се избиват? Полицаите са били са на крачка от това да бъде заловен.“ И добавя: „В Ботевград има недостатъчна сигурност за хората. Има недоверие и във властта. Хората са се страхували да уведомят полицията. Защо никой не е уведомил полицията?..“ Но поради невъзможността да помни какво е произнесъл преди минути, заключава мъдро: „И едното хубаво нещо е доверието в полицията. Всички вярват в полицията. Казват ми го кметовете. Те са избрани. Посоката е вярна.“
- Мдаааа, тежко и горко на техните подчинени, ако са по-умни от своите шапки... Какво ли изтърпяха – то не бе фикултурникът Слушалка, дипломиран с изпити, сред които само за един трябвало използване на глава – челната стойка. То не бе и видна, логично мислеща психоложка-изследователка, която нямаше и понятие от оръжие, организиране на ред в населените места, но затова пък се оправдаваше, че буйствуващите мигранти не подавали предварително сигнали какво искат да правя. И т.н. и т.н. За да им спуснат за министър и началник такива двама забележителни професионалисти.

– Умните отдавна напуснаха системата за да не прихванат от човешката глупост, брат’чед. Останалите доработват годинките за пенсия и те ще духнат... – намеси се  човек от съседната маса.