2 sept 2012, 0:17

Доган - глава тридесет и втора - Аерат-аерал 

  Prosa » Novelas y novelas cortas
1069 0 1
11 мин за четене
Картал махала бе от онези тихи местенца, в които човек можеше да загърби всички свои проблеми и до остави душата си да почива. Но за съжаление махалата с високите каменни къщи не бе курортен комплекс, а зорко охранявана територия. Северите не искаха никой да им се бърка във вътрешните дела и в махалата пускаха само след обстойна проверка през единствения вход. Всъщност той не бе единствен, но другите пътища за махалата бяха далеч по-заобиколни и объркани. Дори северите не искаха да ги използват. Но искат или не арендаторите ги ползваха, за да могат да стигнат до Алла дере. Но само до там. След тази нива следваха северските ливади и ниви, които също бяха непристъпна територия. Преминаването през Картал махала не бе трудно, стига да не пипаш нищо, да не обидиш някого или да не заглеждаш прекалено девойките. Северският характер, колкото и мирен, можеше да пламне много бързо и от посетител да бъдеш изправен „на съд” в големия и бял мраморен Палпазар. Но това се бе случвало твърде рядко в м ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Стоянов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??