Леина яздеше много бързо, колкото е възможно да бяга един вълкодав. А нейният вълкодав не беше обикновен, беше млад и силен, точно като нея. Сега тя трябваше да стигне до селото. Трябваше да предупреди арендаторите.
След като изведоха Сюлейман ефенди, глъчката в кръчмата бе също толкова силна и непрестанна, както и преди това. С едно леко изключение. Бяха дошли Сали и Мехмед, а това беше достатъчна причина някой да ги задърпа да играят с него табла. Тая вечер нещо обаче не бяха в настроение. Те седнаха при Данко Дърводелеца, понеже знаеха, че с него поне два часа няма да има тишина. Точно от това се нуждаеха двамата страстни табладжии.
-Оооо, Данко ефендим. Чакай тука при тебе да седнем, да видим, върви ли дървото, не върви ли!
-Ааа, как да не върви, бе! Върви, та са цепи кат` салкъмена греда. Яааа, Сали сядай, недей стоя като голямото дърво насред Мурад бей махала. Аааантака.
-Данко марангоз, абе имам аз една работа за тебе, ама Мехмед вика и на него трябвало тъй, та сия ми доди на ак ...