2.

- Искате аз да Ви кажа дали Вие сте убили някого? – с недоумение каза инспектор Дамян Френцов.

- Наистина не си спомням! – отвърна Игор.

Бяха изминали две седмици от инцидента и смъртта на Елисавета бе официално обявена за нещастен случай. Но през това време психиката на Игор силно се бе разклатила, по цели нощи той не можеше да спи, а през деня не спираше да мисли и да се опитва да си спомни какво се бе случило в онази злочеста нощ.

Бе осъзнал, че не може да продължава да живее по този начин и бе потърсил помощта на инспектор Френцов – бивш полицай, който сега извършваше разследвания по поръчка на частни лица. Наричаше себе си „консултант“.

- Но все пак си спомняте, че сте били на шестия етаж на хотела, където е станала злополуката. Предвид историята и отношенията ви с починалата, смятате, че е възможно Вие да сте виновен за смъртта ѝ?

- Точно така! И има още нещо. На следващия ден, когато се събудих, бях гол до кръста. Помислих си, че е нормално да съм захвърлил някъде ризата си, случва се, когато човек си подпийне. Обаче я намерих под леглото си и ... беше изцапана с кръв.

- Това ще помогне! Може да сте се наранил през онази нощ. Ще проверим дали кръвта е Ваша... – Френцов не успя да довърши.

- Няма да помогне. Тогава се паникьосах и веднага я изпрах. А после я изхвърлих. Но Ви уверявам, че нямах наранявания по себе си, няма как кръвта да е била моя.

- Спомняте ли си как сте се прибрали у дома? – попита инспекторът.

- Не, но разбрах от приятели. Една камериерка ме открила заспал на един диван във фоайето на третия етаж на хотела. Повикала ми такси, но аз не съм бил в състояние да кажа адреса си и се наложило тя да издирва мои познати и да разбере къде живея. Така някои гости на сватбата научили и ми разказаха.

- Предполагам това е станало преди да се разбере за смъртта на Елисавета? Ако вече я бяха открили, едва ли щяха да се занимават с търсенето на такси за Вас.

- Станало е почти по същото време. Ето какво ми е известно. Към 23.30 вече се разотивали последните гости. Елисавета и Димитър се качили в младоженския апартамент, тя останала там, а една-две минути по-късно Димитър слязъл до паркинга да изпрати някои от сватбарите. Към 23.40 ч. Димитър все още разговарял с някои от гостите отвън, Елисавета се показала от прозореца и им махнала за довиждане, т.е. по това време е била все още жива. Към 23.55 ч. кумът се сетил, че Димитър му бил обещал една бутилка вино и решили двамата да се качат до младоженския апартамент и да я вземат преди кумът да си тръгне. Точно в полунощ влезли в стаята, но Елисавета не била там. Вратата на банята обаче била открехната и вътре ги чакала ужасната гледка. Камериерката пък ме е открила малко преди 0.00 часа и вероятно е уреждала таксито, когато младоженецът и кумът тъкмо са били разбрали за нещастието, но преди останалите да научат.

- Ммм, даа, интересно – промърмори Френцов.

- Както виждате, съществуват едни петнадесетина минути, през които е напълно възможно да съм я убил, да съм слязъл на третия етаж, да съм се проснал на дивана и да съм заспал.

- В момента това официално се води нещастен случай и Вие сте извън подозрение. Нали разбирате, че ако аз открия доказателства в подкрепа на Вашата вина, съм длъжен да уведомя полицията.

- Осъзнавам го напълно и съм готов да приема последствията. Но не мога да живея в тази неизвестност.

Следва продължение...