Би следвало да сложа този свой материал в раздел поезия, защото според скромното ми виждане това е най-висша поезия. Но реших да го сложа в раздел проза /други/.
По-долу ще ви разкажа как Евклид - един от най-великите математици на древна Гърция, успя да докаже, че простите числа са безбройно много.
Припомням ви, че прости числа наричаме онези цели положителни числа по-големи или равни на 2, които се делят само на себе си и на числото 1. Ще ви изредя някои от тях: 2, 3, 5, 7, 11, 13, 17, 19, 23, 29, 31, 37, 41, 43, etc.
Евклид допуска че тези числа са краен брой и означава с P тяхното произведение. После образува числото
Х = 1 + P.
Очевидно числото Х не може да е просто, защото е по-голямо от P, а P на свой ред е по-голямо от всяко просто число, защото е произведение на всичките прости числа. Така стигаме до извода, че крайното цяло число Х е съставно. Но тогава то следва да се дели на някакво просто число р. Ала Р очевидно се дели на р, защото Р е произведение на всички прости числа. ...