17 мин за четене
Глава 36
Никой не отговори на въпроса ми. Возехме се в Спарка, без никой по петите ни. Те не се постараха да крият от мен къде отиваме – завихме на запад в посока квартал Боровец, минахме необезпокоявани през него, и излязохме отново на път сред дървета. Вцепенена, не можех дори да се разплача. Отбихме встрани от пътя и мъжът до мен ме издърпа навън от Спарка. Жената и шофьорът на колата също слязоха.
-Айде, до скоро, приятели – каза мъжът, който ме държеше на мушката и се качи на шофьорското място. Потегли. Останах с мъжа, който първи ме хвана, и жената в червената рокля. И отново бях на мушката на оръжието на мъжа, който бе почти като албинос, толкова светла бе кожата му.
– Идвай, скъпа Анелия – каза ми той, хвана ме за ръката и ме задърпа навътре сред дърветата. Имаше някаква пътека, по която вървяхме. Щяха да ме убият тук и никой нямаше да може да ме открие в гората. Господи, бебето ми. Щяха да убият мен и бебето-чудо.
Не след дълго пътят не се виждаше зад нас и те спряха. Светлият ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse