Скъпи мои братя. Всички вие по-големи и по-малки животни. Аз, Лъвът, вашият господар и баща, нареждам: "От днес,  в нашият "Див лес," ще настъпят промени. Тъй като напоследък зачестиха безобразията. Някои животни започнаха редовно да закъсняват за работа. Други заспиват, а трети излизат с кошници да купуват гъби и горски ягоди. Изобщо се чувства една разхайтеност. Ето защо, Съветът на горските животни се събра и реши: "От днес, нашият "Див лес" ще се нарича "Дом за взаимопомощ." Животните по видове ще образуват сдружения. Господар вече няма да има, а  председател, който ще мисли за вас и ще ви брани. Смятам, че с това ще дадем червена улица на нашите животни да станат свободомислещи. Най- сетне някои от тях ще се избавят от своята пасивност и покажат творческите си възможности. А аз, като съм вече много стар, не виждам с едното око, защото имам перде на него, подавам оставката си.

- Имаме нужда от някой, който да е равен на нас! - викнаха в хор горските животни.

- По-тихо, по-тихо! Затова ще гласуват всички! Кажи ти, бобъре!

- Аз мисля, че най-добре е да изберем червената лисица. Като имам предвид нейните възможности  да се провира в най-непроходимите места. Да се избавя от всякакви ситуации. Да подушва всички с тънкия си нюх и да съумява да се предпазва от ловките ръце на ловеца.

- Я чакай, бобъре! Не ни трябва на нас такъв председател! Че е хитра, хитра е. За ловкоста ù да не говорим. Но чувството ù за превъзходство над другите е голямо.

- А кого предлагаш ти, брате рисе?

- Като си понапрегнах малко ума и пресметнах, разбрах, че заекът не става. Много е малък и страхлив. Ще бъде непрекъснато с навирени уши, че може ловецът да го убие.

   Таралежът също. Бодлите му са много остри и всички ще се страхуват, да не ги набоде.

   Бухалът, като имам предвид, че  през целия ден спи, то през нощта ще ни кара да работим.

   Вълкът, много е силен. Но неговият нрав непрекъснато да преследва жертвите си, не ми допада.

   Дивата свиня, не мога да не призная, голяма похитителка е. Ако попаднеш между зъбите ù, ще те разкъса на парчета.

   Затова смятам, че най-подходящ за председател на нашия "Дом за взаимопомощ" е къртицата, а за неин пръв помощник - заекът.

- Защо смяташ така, брате?

- Защо ли? Защото тя ще бъде непръкъснато под земята, за да гледа своите работи, а заекът ще шари напред-назад.

   Съгласти сме с теб, брате рисе. Къртицата е най-подходяща. Огъня, огъня да запалим! Да живее Къртицата.