„Децата от народа трябва да притежават и получават еднакво образование с децата на хората от по-имотните класи...”
( Лев Толстой)
Тежеше въздухът в тясната работилница. Изпаренията от къкрещата тенджерка с картофи се примесваха с натрапчивата миризма на обущарско лепило и дим. По разкривените етажерки се плезеха езичетата на скъсани обувки, кикотеха се макари с конци, зъбеха се остри игли. На дървената маса бе разтворена Библия с прокъсана подвързия. От нея сричаше сакатият, десетинагодишен Лазаро:
- “…Ние сме случайно родени и отпосле ще бъдем, като че не сме били. Диханието в ноздрите ни е дим, и думата - искра в движението на сърцето ни. Кога тя угасне, тялото ще се обърне в прах и духът ще се разпилее като рядък въздух...”*
Като малък оловен войник, Лазаро подпираше детската си любознателност върху единствено си здраво краче. Движеше трудно, след като другото бе измръзнало на реката, която през зимата се превръщаше във весела пързалка за съседските деца. Но наученото разбъркваше жи ...