15. Домът на сърцето

Ръцете ти са топли, кожата докосва моята като крилата на пеперуда – нежно и бавно. Сякаш строиш замък от нежност с всяка ласка, с всяко плавно и бавно движение. Линиите на прегръдките сплитат дом от нежност за моето малко сърце. Дом светлина. Дом топлина. Дом възкресение за душата – светлина в мрака на болката.

— Не си тръгвай! – моли душата ми.

— Не ме пускай! – отговаря душата ти. - Домът на твоите прегръдки чакам всеки път да ме приюти ласкаво.

Няма значение какво е времето навън. В дома на ръцете ти винаги е сигурно, спокойно и светло. Такъв дом не може човек да си купи на кредит. Нито с евро и долари. Нито да ипотекира в банката. Или да даде под наем.

— Какъв късмет има душата ми – намерила е дом за щастливи! – казваш ти.

— Какъв късмет има душата ми – намерила е гнездо завинаги! - отговарям аз.

Намерили сме дом завинаги – през времето, през бурите, през сивотата на делничния ден. Дом от нежност и светлина.

Няма нужда да слагам секретна брава на вратата на нашия дом. Твоите ръце се отварят само за мен - винаги, когато поискам. И мога да стоя там, докато самата се превърна в дом – за твоята душа. Тогава моите ръце стават обич и ти намираш убежище в моите ласкави длани. Тогава Бог се усмихва и се сгушва в очите ни да поспи за един миг безвремие. Душите ни дишат с неговия дъх и е тихо в целия космос.

Щастието е да имаш дом от обич и нежност, за да даваш в него подслон и на Бог!

автор - Илияна Каракочева (Ина Крейн)

из книгата "Нежно", раздел Лирическа проза - 2023 г.