Достатъчно...

    Той се приближи, седна до Нея и й зададе до болка познатия въпрос:
    - Как си? Какво правиш?
    - А ти как мислиш че съм? - отговори Тя и обърна поглед встрани.
    - Но какво ти става? Нали уж щяхме да останем приятели?!
    - Как можеш да искаш това от мен?! Как можеш да си толкова безсърдечен? Не е ли достатъчно, че си толкова близо до мен, а не мога да те имам? Не е ли достатъчно, че всичко ми напомня за теб, а не мога да те върна?...
    Нежните страни бяха вече мокри... Сълзите една след друга давеха всяка дума...
    - Не плачи, моля те! Ето сега можеш да ме имаш! Сега съм само твой! - каза Той и се опита да я целуне.
    - Не! Замълчи! Ти никога няма да бъдеш само мой! Сърцето ти никога няма да ми принадлежи! Всичко вече е излишно... А сега тръгвай! Върви при нея - Господарката на твоето сърце! И нека тя се опита да те научи как се обича! Дано никоя следваща не успее да ти вземе това, което ти взе от мен, защото тогава ще разбереш какво значи да останеш сам... и празен... Тръгвай! И дори за миг не се обръщай, за да не виждаш горещите ми сълзи, които крещят "Остани!"... Дори за миг не се замисляй, че едно сърце умира за твоята любов!... Никога не се завръщай отново тук, на мястото на нашата раздяла, за да не си спомниш тъжното лице, чиито устни шепнат "Сбогом!", а очите казват: "Спри! Обичам те!"...
    Сълзите не спираха, а Тя продължаваше...
    - А сега, любов моя, времето ни изтече... Време е да си вървиш! Тръгвай по дългия път към сърцето й! Вече достатъчно дълго остана тук! Сбогом!
    Той не можа да каже нито дума. Просто взе раницата си и тръгна... Всяка дума се бе запечатала така силно и болезнено в съзнанието му, че като че ли някой с нож пробождаше сърцето му... И Той наистина не се обърна... Сякаш не му достигаше смелост да наруши това, което Тя му беше казала...
    Погледът й го следеше дълго... Чуваше всяка негова стъпка, докато силуета му не се сля с тъмнината... А Тя затвори натежалите клепачи и потъна в така желания свят на любов и красота... Сега само този сън можеше да я спаси от убийствената болка, която разкъсваше безмилостно сърцето й... За нея всичко беше вече достатъчно!...