7 мин за четене
Лятото настъпваше с безкрайното си красиво зелено. Полски цветя... Животът кипеше във всяка тревка. Вече събуден, той вихрено създаваше. Навсякъде, всички малки незабележими и незначителни същества живееха и създаваха живот. Освободена въздишка на вечното, стоплила нашия свят. Пътят криволичеше между дървета и поляни. Мъжът караше към селото и беше щастлив, скоро щеше да вземе така дългоочакваното същество. Две години, откакто отиде да види Берта и я осинови.
Берта беше вече стара, тя бе имала кученца отдавна, когато бе силна. Нейният стопанин я гледал много добре, когато била готова да стане майка, избрал хубав, достоен мъжкар и поколението било доказателство за тяхната ценна кръв. От тогава са минали години. Някогашните бебета са станали кучета за гордост на стопаните си. От цяла България се събират хора да им се възхищават, а овчарите се пазарят да ги купят. Тя вече е остаряла. В някогашната и стройна, жилава осанка едва прозира спомена за силата и верността и. Стопанинът и отдавна ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse