Дванадесета част
СТРАХ
Омотан в железни вериги,
вцепенен потънах във страх.
Как да изплувам не зная.
Помогни ми! Сам не успях.
Дъските на сайванта пак проскърцаха. Седеше в инвалидна количка, краката му – завити с тънко одеяло, в скута – книга. Млад мъж – момче. Шапка с дълга козирка прикриваше половината приведено лице. Завъртя колелата, плъзна се по рампата, по плочника на двора и стигна до герана. До каменното корито имаше маса с две пейки, а над тях висока вековна круша хвърляше дебела сянка. Момчето вдигна глава, видя къде е слънцето, завъртя се с гръб, да не му свети в очите, и разтвори книгата.
Позна го веднага. Не беше на онази възраст, когато се разделиха... когато се случи онова злощастие! По-млад, юноша, на годините, когато се срещнаха за първи път и се харесаха. Сърцето ѝ биеше до пръсване. Не искаше, изтръгна се не от гърлото, а от сърцето ѝ, от гърдите ѝ, където пърхаха радостно пеперуди:
– Принце!
Момчето трепна. Огледа се, не видя никого, но затвори книгата и зачака. Жа ...