Простирам безконечните си илюзии на палмова клонка жълтозелена, очаквайки да се появиш отново, но този път да си себе си...

Не се крий зад дървета от спомени, на които е издълбано "завинаги"... Аз искам да помня лицето ти и никога да не забравям...

И пак сякаш игли пробождат съня ми и помня само части от него.. сякаш не мога да вкуся от твоите чувства... сякаш има знак "забранено"...

И пак рисувам копнежи с четка от въпроси направена... Дали съществуваш, или преплитат се спомени с реалност?

Събуждам се всяка сутрин и помня само принца на белия кон, който съня ми пак преобърна... някак потайно и странно мълчаливо...

И сякаш липсва само надеждата, че съществуваш наяве, не само насън... Сякаш в коридор от желания да си за мене се е загубила...

И пак претършувам из странните сънища следи да намеря, които да водят към теб, загубен далеч...

И пак се събуждам в незнание и объркана... Съзерцавам тавана, търсейки спомени...