Глава 1
Самотата в нея се забелязваше по всеки неин жест, походка… дори по начина, по който говореше, усмихваше, седеше. Но тя не обичаше да показва слабост. Винаги бе с високо вдигната глава, гледаше хората с широко отворени очи, в усмивката и се четеше и страх, и самота и болка и любов и приятелство. Желанието и да бъде силна, горда и непреклонна бе също толкова голямо, колкото и това да бъде обичана. Зарече се повече да не вярва на жалките и лицемерни лъжи на мъжете. Да не попада в техния капан. Само тя си знаеше колко бе изстрадала от последната си връзка. Колко използвана и непотребна се чувстваше… Този мъж се опитваше всячески да я съсипе - психически, физически… само че тя се оказа по-силна отколкото той предполагаше. Успя да се измъкне от лапите му и да се отдалечи достатъчно бързо и далече от него. Но сега се чувстваше някак си слаба и жалка. Беше изморена и се нуждаеше от сън и време, за да започне наново живота си. Седна на ръба на леглото си и се загледа в цветните шарки на ...