Стъпваше леко по пътеката и не усещаше почвата под себе си. Чувство, като това, че пропада в пропаст, но пропастта се оказа над нея - небето. Гледаше ятата от облаци как се разпиляваха в безкрая му и летеше сред тях.
Дали наистина можем да виждаме, чуваме и усещаме всичко това, което ни заобикаля – шепота на вятъра сред житата и топлотата на земята, утринното разтваряне на цветовете в полето, ромонът на листата, стичащи се по тях и клоните на дърветата капки летен дъжд, вечерното затишие преди залеза и полета на птиците към него?
А може би не го виждаме, защото трябва да се види и наистина живота. Може би предпочитаме да се разминаваме и да го пропускаме, залъгвайки със забързано ежедневие и уморени нощи...
Ясмин спря пред вратата и постави ключа в ключалката, с прищракване механизма се завъртя и вратата беше отключена отново след толкова много години и се отвори с приятно проскърцване, че отново е полезна на някой.
Прекрачвайки прага се запита и дали се завърна в дома си или току що п ...