Другият живот на Виктория
Два часа след пладне се изви вятър. Неочаквано въздухът стана тежък и мазен, небето зацапа синьото си и легна като капак над града. Вихрушката разнасяше по тротоарите пластмасови чаши, лъскави бонбонени опаковки и ланшни листа. По оглозгания от вятъра площад две кучета душеха паветата с почти набожно преклонение. Дърветата настървено блъскаха клони в жици и покриви, брулейки априлските си зелени карфички. Лениви бременни котки дебнеха край количките с хамбургери трохите от ученическите обеди. Навремени бесните пристъпи на вятъра докарваха на площада някоя омазнена хартийка и кучетата хукваха след нея. Угрижени сервитьори събираха отломки от маси и столове, кафенетата зееха празни и миришеха на изоставено. Влачеше се петнадесетия час от деня.
В един такъв пропилян следобед в леглото си угасваше Мама Леоне. Кръщелното й име беше Виктория, но градчето познаваше меките й бели ръце, щедрото сърце на съкрушен човек и я наричаше по своему.
Половин век след раждането ...