ДРУГИЯТ ПОГЛЕД

Из размислите на един очевидец: "СИМВОЛИКА"

Онези курсанти, на които ожесточената битка в стола на Академията на МВР им идва в повече, се впускат в тънка индианска нишка по пътеката от КПП-то, през булеварда към кварталния магазин. И тъй като наистина е доста по-удобно за изморените ни курсантски нозе, вървим като стадо животни директно през калната полянка, разделяща ни от така жадуваното хапване. Мнозина минават отдясно на бъдещата офис-сграда за 1200 Euro квадратния метър, а тези, които са избрали тесния, криволичещ път между сивата ламарина на същия проект и евентуалната метростанция "Младост 4" (~2009 год.), вероятно са забелязали на фона на цялата отврат само десетки игли и спринцовки.  Е, да, ама аз не ги видях! Не защото ми липсва набито око или пък защото носът ми е в небето... Не ги видях, защото нещо друго отвлече вниманието ми.
 Като отворена чудовищна паст, подлезът лакомо беше излапал всички боклуци, подхвърлени му къде от вятъра, къде от нас самите и тази какофония от смърдящи цветове и шумолящи найлонови торбички така блъскаше в очите на минувачите, че те отвръщаха отвратено поглед и просто продължаваха да газят нататък в калта...
 И така с времето, ненаситната ламя изгълтваше целия уличен боклук, а хорските очи и носове така й бяха свикнали, че просто вече не й обръщаха внимание...
 И тъй... Дойде пролетта! Слънчевите кафенета някак си ме теглеха неудържимо към себе си и аз полекичка тръгнах.

 На подлеза се спрях и се загледах...
 В самия център на гнусното бунище беше цъфнало мъничко плодно дръвче. То беше тъй хубаво и нежно с белите си цветчета, че вглеждайки се в него, цялата  мизерия наоколо изчезваше. Две пакетчета от слънчоглед, опаковка от вафла и  полуизгнила бананова кора се бяха вкопчили в стеблото му сякаш да го удушат, а една зелена торбичка беше кацнала на върха му и ехидно шумулкаше, все едно заговорничи нещо...
 ПРОБИВ НА КОВАРНАТА БЛОКАДА!!!
Замислих се... колко е прекрасно... каква символика...
 Природата като стълба към небето се извисяваше с такава сила над цялата човешка простотия, че сякаш всичкият боклук ведно с нещастия, зарази и воня на леш, се сгромолясваха дълбоко в земните недра, все едно, че никога не ги е имало...

 СИМВОЛИКАТА:
 Едно единствено дръвче, сред тонове, милиони тонове отпадъци...
 Колко е високо този мъничък красив човек сред тънещата в собствената си зловонна проказа измет!
 ...И колко като мъничко цветче е по-благоуханна всяка негова дума в сравнение с калните словесни потоци на разни кофички от кисело мляко, торбички, вафлени опаковки, билетчета... БОКЛУЦИ!!!