Разказ с неочакван край
На Маргарит Пиперков му се женеше, та две не видеше. Беше му дошло да дава обява във вестниците, обаче това щеше да наруши имиджа му и търсеше други начини да се докопа до някоя красавица. Да, Маргарит си търсеше красива жена. Не защото той беше такъв, ами просто така му идеше отвътре. Прескачаше до града да ги оглежда, правеше им комплименти, заговаряше ги и им обясняваше, че има тридесет декара обработваема площ, десет крави и бостан. Обаче тия красиви идиотки не го поглеждаха! Не бил хубав, а от земеделие, говедовъдство и дини не се интересували. Но най-важното, не бил известен. Ей на това наблягаха! Не бил известен! А те, нали били като екстра стока за продан, търсели известен, та белки ги забележат и тях! По тази причина Маргарит начерта план в главата си и за по-сигурно, го подплати с няколко резервни такива.
Първата идея му дойде, когато гледаше един грозник с мустаци, който пееше някакви чалги по телевизията и за който разбра, че жените много си падали по него! Боже, простена Маргаритовата душа и се сви в спазъм. Тоя джваньок тежи колкото единия ми крак, с една ръка ще го смачкам, и той жени върти! Ама известен! Ужким пее…” При споменаването на това „ужким” в главата му се роди и първия план. Ще стане певец! По тоя щиглец безподобен са накацали толкова гаджета, а по тялото на Маргарит, който със сигурност тежеше 120 кг, колко ли ще накацат!!! С още неузрял план, кандидат-певецът стегна багажа и право в Димитровград при онзи, който от всяко дърво правеше свирка. Или след свирка правеше певица.
Отиде при него и от вратата взе да обяснява:
- Така и така, дошъл съм да ставам певец. Снага, осанка, алаброс, лимби над ушите, бенка на лявата буза, всичко си имам!
- Можеш ли да пееш? Репертоар? – делово попита факторът.
- Е как! Богат репертоар с широк диапазон. Детски, народни, стари градски, естрада, чалга, джаз… Мога и да ги изброя. Знам „Хей ръчички, хей ви две”, после…”Дилмано, Дилберо, како се сади пиперо”. Нея я знам с хореография, т.е. пея и играя хоро! Знам „Изкарай Гано говеда”, но не цялата. Но пък знам изцяло „Детелини” на Лилето, „С гърди си рози накичи”, „Бяла роза” и „Рипни Калинке”. Тия си ги знам открай до край. А за бисове съм приготвил още три, ако искаш, ще ти ги изкарам и тях.
- Без хореография? – попита факторът.
- Е, знам и правото хоро, ама нямам песен за него. И гюбеци мятам, шкембелиите го правим много ефектно!
- Ефектно викаш…Какво да те правя? – факторът заби ръце в косите си и след малко оповести: - Я си вземай куфарчето и си отивай по живо по здраво. Научи още десетина песни и ела след двадесет години.
- Ей, че си серт! – незлобливо му отвърна Маргарит и се фръцна към вратата. Много разбира от музика тоя…Прибрал тук от кол и въже всякакви недорасляци и туниговани мадами със силикони…
Ако си мислите, че Маргарит изпадна в депресия, много ще сбъркате. Още щом се качи на влака, ядът му мина. Ми що ми трябва да ставам певец? Като че не ги знам тия! Ще ме накарат да си боядисам половината коса руса, ще ми сложат и на мен силикон, ще ме ощавят, да нямам косми…току виж, някой почне да ме обарва. Аз педераст не ставам! Ще стана известен и без този пръч напомаден! Помисли си го и веднага на този тъп план се настани друг. Гениален! Всеки знае, че красавиците си падат по спортисти и най-вече по футболисти. Сети се, че един негов съученик е треньор в един селски отбор от Ъ група. И право при него!
- Здрасти наборе! – весело го поздрави Маргарит!
- Здрасти! Как така се сети? – треньорът се строполи на скамейката и наду свирката към едни ахмаци, които търчаха по ливадата, приспособена за стадион: - Гледай ги, едва мърдат, дошли ми топка да ритат. Иде ми да ги гилотинирам!
- Не така, наборе! Дошъл съм ти на крака, в твоя отбор да играя!
Треньорът, чието име изобщо не е от значение, се опули и го огледа от главата до петите по всичките му над сто килограма.
- Ти? Футболист?
- Че защо не? Е, няма да търча, че съм малко пълничък, но ще стана вратар. С моите габарити ще я запълня половината. А да видим тогава кой ще ми вкара гол! Ще съм направо като бетон! Като язовирна стена ще спирам топките. И ще станем първенци! В Ъ група! Лека-полека, та до А ще стигнем. Ще стана най-известният вратар! Мацките ще пищят от кеф зад вратата ми! Дрехите си ще късат… автографи по циците им ще слагам… Пари, слава, мадами, автомобили…
- Наборе, ти в ред ли си? – попита го ошашавеният треньор. Какви мадами, какви пари и слава. Това е Ъ група, наборе. Виж какви утрепляци сме се събрали, начело с мен. А ти – най-големият! Я си тръгвай!
- Не си знаеш интереса, наборе! Такъв вратар като мен няма да намериш!!! И ти ще намажеш от моята слава!
- Е, като си рекъл, кой съм аз, та да те спирам! Ей там има един анцуг, облечи го и отивай да тренираш! Направи пет обиколки на стадиона и после ще риташ с тия там…
- Ти… май не ме разбра! Аз не съм дошъл да тичам, а да ти запуша вратата с телосложение, да не допускам гол и да стана известен!
Треньорът съученик стана отегчено, свирна към мотаещите се така наречени футболисти и тръгна към съблекалнята. Беше му писнало от сбъркан народ!
Досещате се, че и в този случай Маргарит изобщо не се отчая. Само съжали съученика си, че не си знае интереса, показал се е като глупак, ама той ще загуби. Маргарит крачеше по пътя и с всяка стъпка мозъчните му клетки сплитаха нов план. Няма начин този път да не сработи! Нито му трябва богат репертоар от песни, нито хореография, а за обиколки на стадион – да не говорим! Единственото, което можеше да му се случи, е да стане известен. Прибра се вкъщи, за да смени дрехите с други, по-представителни, пъхна резервно бельо и още една риза и хайде на влака за София. Хич няма да се досетите за къде се беше запътил и затова няма да изтезаваме зародилото се любопитство. Маргарит реши да стане актьор! Ей го бат' Ламбо, подгонил е осемдесетте, ама го бива! Хубавец! Жените още го харесват! А Маргарит е само на четиридесет! После се сети и за други артисти, като почне от Ален Делон и стигне до Леонардо ди Каприо и Брус Уилис, жените ги гледат и плачат от желания да ги докоснат. Така и той ще е! Ще превземе първо театралната сцена и беж към киното! Ще ги скъса! Я какъв е внушителен!
Щом стъпи на гарата, Маргарит взе едно такси и бодро нареди.
- Карай към театъра!
- Към кой? – взе да уточнява шофьорът.
- Към най-хубавия!
И така, Маргарит се озова пред вратата на най-хубавия театър, пита къде е директорът и за негов късмет, бързо го намери.
- Добър ден! - вежливо поздрави Маргарит.
- Добър ден! Познаваме ли се? – след кратък оглед го пита директорът.
- Не, но вярвам, че ще се опознаем добре. Ще се харесаме, особено вие мен и току виж си станем дружки! – широко се усмихна Маргарит и се опна непоканен на дивана.
- Какво ви води при мен? – не мирясваше директорът.
- Е как какво! Тук е театър, значи се играе. И аз съм дошъл да играя на сцената, да стана известен, после превземам киното и така!
- Кратко и ясно, викаш! От кой театър идваш, че не те познавам?
- От какъв театър? Аз съм самороден талант. Не шлифован диамант! Само да барнете от тук от там и ще блесна като чудо невидяно.
- Все пак, качвали сте се на сцена, нали?
- Естествено! Още в детската градина! Бях дядото, който вадеше ряпата с родата, че и кучето, котката, мишката,сигурно знаете тази пиеска, от която прохождат доста знаменитости… Забеляза ме учителката и ми даде роля на дядото, а не на кучето! После в първи клас казах два куплета от стихотворението…забравих кое беше. То и следващите куплети забравих. В пети клас пях в народния хор, значи имам и гласови заложби. Знам да играя хоро по песента „Дилмано Дилберо, како се сади пиперо”…да изреждам ли още? – усмихна се победоносно Маргарит, като че оповести получени световни награди за главни роли.
- Е хайде, няма нужда! Много си велик за нас! Широко мащабен, всеобхватен, велик…
- Нали? – отново се ухили Маргарит.
- Ама толкова си велик, че не можем да ти насмогнем на величието. Ти ще блестиш, а останалите ще избледнеят. И какво ще ги правим тогава? Я ти вземи, та си отиди на село и виж там как е в читалището…
- Обаче каза, че съм велик, нали? Че съм звезда!
- Казах, казах …– потвърди директорът, който разбра, че тоя е сбъркан!
- Що не вземеш да ми го напишеш тогава, защото на село няма да повярват? Знаеш какви сме недоверчиви селяните!
- Ще ти го напиша, що да не ти го напиша!
- Ама с подпис и печат! А автограф, ако може. От някой артист или артистка, ако в момента ви се намира такава…
- Намира ми се…
След няколко минути Маргарит държеше в ръцете си собственоръчно написана бележка, която удостоверяваше, че е известен, звезда и изобщо е пич и половина! Тръгна с широка крачка да се поразходи из София. С това удостоверение за известност можеше да кандърдиса някоя красавица да му пристане. Пък ако тя поиска да живее тук с него, ще остави кравите и бостана на братовчеда. Вървеше си така Маргарит и изведнъж гледа някаква тълпа се събрала. Вика самоотвержено „У-У-У-У, А-А-А-А Боклуци, Вън!” а един ги дирижира.
- Какво правите тук? – реши да разузнае ситуацията Маргарит.
- Демонстрация, драги! Срещу тези думбази в Парламента, - осведоми го диригентът и поде нов словоред на скандирането.
- Не съм чул…а съм толкова известна личност! Знаменитост, звезда…
Диригентът го погледна през рамо и продължи да суфлира на тълпата. Тогава Маргарит извади удостоверението за известност и му го подаде:
- Виждам, че не ме познахте, но ето документа от директора на най-хубавия театър!
Онзи прекъсна за миг подаване на репликите на тълпата, погледна написаното на хартията и викна:
- Приятели! Съмишленици! Между нас е звездата на театралния небосклон, великия актьор Маргарит Пиперков! Дошъл е за подкрепа! Звезда от такава величина споделя възгледите ни! Да го аплодираме!
Тълпата отначало си затрая. Видеше се, че всеки превърта в главата името му, белки се сети в коя пиеса е играл. Но щом вожда на митинга го казва, значи е така. Той знае! И за да не изглеждат невежи, всички ревнаха в един глас „Да живей Пиперков!” Даже го вдигнаха на ръце!
През това време на тези в Парламента им дойде до гуша да слушат врявата и пратиха третостепенен министър да извика делегация за разговор. Диригентът на тълпата издърпа Маргарит, призова още неколцина и се шмугнаха след третостепенния министър.
В Парламента ги посрещнаха с усмивка и потупвания по рамото, че били будната съвест на народа, как били да ги изслушат най-внимателно, да си вземат бележка от народната воля, как те само това чакали! Да видят искрен израз на всенародната воля и други дивотии, които се говореха и на които никой не вярваше. Ама пък делегацията после щеше да се фука! Не стига това, ами на вратата на кабинета ги посрещна сам министър-председателят, който разтвори ръце, наклони леко главата си на ляво и надяна уморена усмивка, с която искаше да покаже, че работи по 48 часа в денонощие. За тях! А те все недоволни, все искат, все мрънкат!
Какви си ги говореха, хич не е важно. Говорене като говорене между политици и народ – ала-бала! Едните искат, другите обещават. После се разотиват и чакат вести от умрял. Но този път, нали имаше толкова известен човек сред депутацията, диригентът веднага го представи. Министър-председателят набързо си припомни любимият роман Винету, но той май не беше пригоден за драматизация. Е как ще го знае тоя Маргарит! От работа за народа не му оставаше време за култура! При тази мисъл първият сред народа се плесна по челото. Мислено, естествено! Министърът на културата все нещо циклеше, а бе не се справяше! Като повечето, ама кой да забележи. А ей го тоя Маргарит, на крака му идва.
- Господин… Пиперков ли бяхте? Наш човек…личи от фамилията! И аз съм селянин! Прост като вас! На картофи съм издеянил…Дедо ми…ех, дедо ми…Ама всички вие знаете за теглото ми! Та да си дойдем на мисълта, докато не съм я изтървал! Пиперков, Маргарите, що не станеш министър на културата? Артист, известен, звезда…ще оправиш положението в културата! Документ за известност имаш, няма лъжа и измама. После да не разправят, че съм те прибрал от някое кръстовище!
На Маргарит му дойде изневиделица това предложение, ама какво толкова! Колко му е. Имаше опит в ръководене на говеда и обиране на бостана, ще го пренесе и тук! Колкото до мацките, сега нямаше да има проблем. Кеф ти руси, кеф ти чернокоси! Друго е да си известен!
© Латинка Минкова Todos los derechos reservados